Архив на събитието

Срещата беше открита официално от г-жа Ива Вълчева, кмет на община Хисаря и от г-жа Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ, след което стартира пленарната сесия, в рамките на която беше направен кратък обзор на програмен период 2014-2020 г. и напредъкът в изпълнението на общинските проекти в програмен период 2021-2027. 

Първата презентация беше представена от експерти от дирекция ЦКЗ към АМС. Г-жа Сюзан Зия, държавен експерт в отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ подчерта, че въпреки трудното време и глобалните предизвикателства в периода 2014-2020, данните показват, че 100.66% от фондовете на кохезионната политика са договорени, разплатени са 98,4% от тях, а рискът за загубата на средства е сведен до минимум. Като трудности тя отбеляза нередностите при обществените поръчки, големият брой финансови корекции, както и липсата на капацитет. Г-жа Зия напомни, че Комитетът на Споразумението за партньорство е приел Пътна карта за административния капацитет за управление на европейския ресурс, като НСОРБ е ключов партньор за реализирането на мерки за повишаването на общинския капацитет. Даваме си сметка, че през последните години европейските фондове се конкурират помежду си – НПВУ, фондовете на кохезионната политика, земеделските фондове, донорските и националните програми, което е предизвикателство за общинските администрации, допълни тя и каза, че се полагат усилия за актуализиране правилата за настоящия програмен период и за осигуряване на съгласуваност между програмите и инструментите, доколкото е възможно. В допълнение тя отбеляза, че 2 години след реалния старт на изпълнение на програмите за периода 2021-2027, са подадени общо 8 820 проектни предложения, сключени са 1 705 договора, процентът на договаряне е почти 30%, а разплатени са 6,5%. В края на м. март 2025 г. предстои междинен преглед на Програмите от кохезионната политика. Целта му е оценка на това, което е изпълнено до момента, доколко са адекватни поставените цели, могат ли да бъдат преразгледани и дали е необходимо пренасочване на ресурс в и между програмите. Подобно „препрограмиране“ не се очаква за Програма „Развитие на регионите“, поради забавеното й изпълнение и оттук невъзможността да се направи оценка. За останалите програми до общините ще достига информация за препрограмирането чрез НСОРБ и РСР.

Пленарната сесия продължи с изказване на г-жа Детелина Караенева, директор дирекция „Национален фонд” в МФ, която отговаря за сертифицирането на разходи по оперативните програми и НПВУ. Тя подчерта, че НПВУ е глобален инструмент на пряко подчинение на ЕК. Бенефициенти са държавите членки, а не министерства, общини и други структури, което съществено променя отношенията и надолу в системата. НПВУ изисква изпълнение на конкретни мерки по реформи и осигурява инвестиции, които ги подкрепят. Законосъобразността при обществените поръчки е елементът, който ЕК следи абсолютно стриктно. Планът е краткосрочен инструмент с голям мащаб в почти всички сектори, което предполага проблеми с административния капацитет. В отговор на поставен въпрос относно предстоящите за обявяване към общините четири процедури по НПВУ - за ЕЕ на социалните услуги, амбулаториите за здравна грижа и подкрепата за културните им програми, бяха определени като попадащи в „критична зона“ за реализация до лятото на 2026 г.

В заключение на пленарната сесия присъстващите експерти се запознаха с финансовите инструменти, предоставящи кредитиране на общинските инвестиции, представени от Илияна Иванова, заместник-ръководителя на отдел „Дългови финансови инструменти“ към ФМФИБ, изпълнителния директор на Фонд ФЛАГ - Надя Данкинова, и старши мениджъра „Инвестиции“ в РФГР - Георги Стойчев.

В следващите работни сесии бяха дискутирани конкретни казуси и проблеми, свързани с изпълнението на програмите и инвестициите по НПВУ:

Програма „Образование“ 2021-2027 и инвестициите в образованието по НПВУ

С обзор на резултатите от предходния период по ОПНОИР започна изказването си Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“. Относно инвестициите по НПВУ, Попов информира за сключени 176 договора с общини за над 557 млн. лв. по две направления – модернизация на образователна инфраструктура (158 обекта на територията на страната) и изграждане на 18 младежки центъра. Плащанията към общините по сключените с тях договори се осъществяват с добри темпове. Вече има завършени сгради на училища, като прави впечатление високото качество на ремонтите.

По темата за интервенциите в периода 2021-2027 г. по Програма „Образование“ (ПО) г-н Попов подчерта, че бюджетът й е на обща стойност от близо 2 млрд. лв. Основен бенефициент е МОН, а общините са ключов партньор. От УО разчитат на активността на местните власти при инвестирането на ресурса по програмата, тъй като сградите и базите на училищата и детските градини, са в по-голямата си част общинска собственост. Той напомни, че по процедура „Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт“ общините могат да кандидатстват до 27 януари 2025 г. Общият бюджет е 31 123 577 лв. До момента са депозирани 77 проекта (по 1-я и 2-я срок за кандидатстване), които се оценяват. Намеренията са да се финансират всички класирани проекти, след взетото от МС решение за наддоговарянето на ПО до 115% от ресурса й.

По темата за прилагане на подхода ИТИ и резултатите след първата покана за набирането на КИТИ се заяви, че от 165 депозирани КИТИ, 81 са концепциите с мерки по ПО. 37 са концепциите, одобрени от Регионалните съвети за развитие (РСР), на обща стойност 28 млн. лв. или 16% от предвиденият бюджет по ПО от 178 097 871 лв. за ИТИ. УО на ПО е отправил четири основни препоръки за планираната втора процедура за подбор на КИТИ:

• Да се определи праг за финансиране на КИТИ от всяка от програмите;
• Общините да координират и подадат КИТИ, т.е. подготовката, подаването и изпълнението на концепциите. Счита се, че общините са тези, които следва да подадат КИТИ предвид осигуряването на интегриран характер на тяхната територия и координирането на разнородни дейности;
• Да се осигури техническа помощ за екипите за координация на КИТИ;
• КИТИ да са координирани не само в пространството, но и във времето – концепциите да могат да включват и вече финансирани индивидуални проекти по програмите.

В края на ноември е публикувана Индикативна годишна работна програма за 2025 г. на Програма „Образование“ 2021-2027. Три от процедурите ще дублират тези в подкрепа на ИТИ подхода, като ще са на конкурентен подбор. За ВОМР подхода са заделени 35 млн. лв. за около 100 МИГ-а, като ще се обяви конкурентна процедура с три крайни срока, по която ще могат да кандидатстват допустими бенефициенти от териториите на конкретните МИГ-ове. Планирана подкрепа е около 400 хил. лв. на МИГ, но същата може да се увеличи съгласно решението за наддоговарянето на Програмата за образование.

Програма „Храни и основно материално подпомагане“ 2021-2027

Вече втори програмен период работим с общините по Програмата „Храни и основно материално подпомагане 2021-2027“ (ПХОМП) и постигаме значителни резултати, заяви Анна Ангелова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операции“, дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ и УО на ПХОМП 2021-2027. Това е програмата с най-висок процент сертифицирани разходи от ЕК – над 33% от бюджета й. Над 612 000 души от уязвимите групи са подкрепени до момента с повече от 5 140 тона хранителни продукти. От 1 юли 2024 г., в резултат на усилията на УО и НСОРБ, програмата е обезпечена с допълнителен ресурс в размер на 12,3 млн. лв. Към настоящия момент всичките 232 общини и райони на общини, предоставящи топъл обяд ежедневно на над 60 000 нуждаещи се, получават по-голямо финансиране за услугата.

Услугата „Топъл обяд“ приключва на 30 септември 2025 г., като за обезпечаването й до края на програмния период са необходими допълнителни средства, каквито няма по Програмата. УО е в готовност да търси финансиране за продължаването на топлия обяд, чрез прехвърлянето на средства от други Програми за периода 2021-2027. Това е комуникирано с представителите на ЕК, която подкрепя продължаването на топлия обяд, тъй като услугата е жизнено необходима за голям брой хора. Г-жа Ангелова изрази надежда, че в средата на 2025 г. ще има отговор на този въпрос, за да се отвори към общините нова процедура за кандидатстване. Тя апелира към общините да депозират искания за плащания по проектите за топлия обяд, защото това ще позволи изготвянето на анализ и оценка на необходимия ресурс за продължаването на услугата след септември 2025 г.

По-комплицирано е изпълнението на процедурата „Детска кухня“. При първоначално заявили желание да я предоставят над 62 общини, едва 30 са се включили към проекта с конкретен бенефициент АСП. Анализите на УО показват, че този спад се дължи или на затруднена комуникация между общините и ДСП или на ниската стойност за ваучера за услугата. Експертите от общините заявиха, че част от проблема е малкият брой на децата, имащи право на подпомагане – по 5 до 10 деца, като с това не се оправдава административната тежест по менажирането на проектите.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 и мерки за социална инфраструктура по НПВУ

Инвестициите по ПРЧР и подкрепата по НПВУ за социална инфраструктура представиха Мария Железарова, началник-отдел „Верификация“ и Десислава Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“ към ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“ от дирекция „Социално включване“, МТСП, УО на ПРЧР.

Десислава Ушколова напомни трите приоритета по ПРЧР: „Насърчаване на заетостта и развитието на умения“, „Социално включване и равни възможности, „Младежка заетост“, и добави, че в рамките на ИТИ, след подадените концепции по първа фаза, по ПРЧР са одобрени 32 КИТИ с финансиране от 29 239 197 лв. На последното си заседание КН на ПРЧР е одобрил и обявяването на нови операции с бюджет над 320 млн. лв.

За социални проекти по НПВУ са заделени 753 млн. лв. за подкрепа на Домовете за стари хора. Одобрени са 77 общински проекта, като по 71 от тях са сключени договори. В процес на оценка са депозираните 64 общински проекта за създаването на новите 254 нови социални услуги и институции за резидентна грижа. Изменен е форматът на бюджета по процедурата за новите социални услуги, като не са добавени нови видове разходи, а само са разместени. За промяната в бюджета, съответно в Условията за кандидатстване са уведомени всички общини, като тя е свързана с етапа на изпълнение на договорите, тяхното отчитане и във връзка с нови функционалности в системата ИСУН, с цел оптимизиране на работния процес. Планира се оценката на проектите да приключи в рамките на м. януари 2025 г., като се предвижда изменение в Условията за кандидатстване за Домовете за стари хора, с което сроковете за реализацията на проектите, ще се удължат до 30.06. 2026 г.

По третата планирана за общините процедура по НПВУ- за енергийната ефективност на социалните услуги държавно делегирана дейност, липсва интерес. Поради това 200 млн. лв. от бюджета й са прехвърлени към Домовете за стари хора. Повече от 1 година се водят преговори с ЕК за инвестирането на остатъчния ресурс по процедурата от около 30 млн. лв. Последното предложение на МТСП е ресурсът да се използва за внедряването на ВЕИ за собствени нужди в услугите - фотоволтаици до 15 kW.

Сред планираните бъдещи процедури е операция „Иновативни здравно-социални услуги за хора в неравностойно положение“. Тя ще бъде с бюджет 100 млн. лв. и ще надгради дейностите на съществуващата „Грижа в дома“. По операцията, която е предварително съгласувана от НСОРБ с общините, се очаква да бъдат подкрепени над 10 000 души, като едновременно с това ще се подобрят условията им на живот. Сходно на Грижата в дома, и по тази процедура, за всяка община ще има определен брой на потребителите на услугата. От УО приканиха общините да стартират оценките на потребителите по бъдещата процедура, които ще са по нови методики – за извършване на функционална оценка на лицата за извършване на ежедневни дейности по скалата на Бартел и оценка на възможностите на лицата да извършват инструментални ежедневни дейности по скалата на Лоутън-Броди. За прилагането на новите методики, в средата на декември УО ще организира онлайн обучение, като методиките ще бъдат предварително предоставени на общините.

Програма „Околна среда“ 2021-2027

Актуална информация за общинските инвестиции по Програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) представителите на общините обсъдиха с Марта Цветкова, началник-отдел, Албена Мирчева, Жаклина Методиева и Магдалена Димитрова, държавни експерти в отдел „Планиране и програмиране“, Главна дирекция „ОПОС“, МОСВ, УО на ПОС.

Две са отворените процедури, насочени към общините по приоритет 2 „Отпадъци“на ПОС:

• „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци - втора“;
• „Мерки за изграждане, разширяване и/ или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – втора“.

По приоритет 3 „Биологично разнообразие“ е отворена за кандидатстване процедура „Изпълнение на мярка 70 от националната рамка за приоритетни действия за натура 2000“, която цели подобряване състоянието на защитени видове птици.

Процедура „Зелени мерки в градска среда“ по приоритет 5 „Въздух“ е отворена до 28 април 2025 г. Целта на процедурата, която е допълваща подхода ИТИ, е да се допринесе за подобряване качеството на атмосферния въздух (КАВ) чрез намаляване наднормените нива на фини прахови частици на територията на общини с нарушено качество на въздуха. Конкретни бенефициенти по процедурата са Асеновград, Враца, Горна Оряховица, Димитровград, Ловеч, Монтана, Несебър, Перник, Смолян, Хасково и Шумен.

Подкрепа от ПОС ще се осигури и за подхода ВОМР. За информационни мерки и кампании в сектора на отпадъците са планирани 7 млн. лв. за МИГ, а за подкрепа на биоразнообразието 9.4 млн. лв.

Към общините, конкретни бенефициенти по процедурите за рискове от наводнения и свлачища е изпратена кореспонденция, в която се обръща се внимание, че дейностите, насочени към рисковите обекти, следва да се комбинират със зелени мерки.

За 18-те общини, получили техническа помощ за инвестиции в зоологическите си градини беше напомнено, да ускорят реализацията на проектите си, за да се улесни по-прецизното определяне на дейностите обект на подкрепа по следващата процедура за конкретните инвестиции в зоологическите градини, планирана за 2025 г.

Напомнено беше, че неизпълнението на мерките за комуникация и публичност води до 3% финансова корекция. Общините, реализиращи проекти по приоритет „въздух“, имат и вменено задължение за отправянето на покани за участие в събитията им по публичност и до Представителството на ЕК в България.

Програма „Развитие на регионите“ и инвестиции по НПВУ

В работната дискусия участие взеха Ивайло Стоянов – началник-отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Кети Карачолова – началник-отдел „Преселекция и договаряне“, и Пламен Илиев – началник-отдел „Мониторинг“, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, УО на ПРР.

Насоките за кандидатстване по фаза 2 на Приоритет 1 ще бъдат обявени до края на годината. Срокът за кандидатстване ще е 3 месеца. В средата на ноември са публикувани Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ по Приоритет 2. Проведен е и информационен ден, предстои публикуването на въпроси и отговори и не се предвижда удължаване на срока за депозиране на проекти по процедурата. Екипът на УО на ПРР заяви готовност да проведе отделно информационно събитие, посветено на основно предизвикателство, което се отчита по процедурата - новите режими на държавна помощ.

В рамките на приоритета за справедлив преход е планирана процедура „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“. Тя касае общините от трите области Перник, Кюстендил и Стара Загора, както и десетте допълнителни общини - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Предстои процедурата да бъде публикувана за обществено обсъждане и обявена до края на годината.

Управляващите органи на всички програми, участващи в инструмента ИТИ, работят по подготовката на втора покана за набирането на КИТИ. По ПРР е наличен ресурс от 800 млн. лв. за втората процедура. Амбицията е през март 2025 г. да бъде обявено набирането на КИТИ, като в момента ПРР разработва проект на Единни указания за кандидатстване. Основните разлики спрямо първата покана, които ще се предложат, са:

• По-ограничен обхват на допустимите дейности по ПРР, като се предвижда насочване на ресурс към дейностите за социална, здравна и образователна инфраструктури, жилищно настаняване, както и мярката за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради.
• Въвеждане на тавани на бюджетите на ниво КИТИ, както и ограничение на броя на партньорите до 5.
• Водещ партньор само община от 40-те във фокуса на Приоритет 2.
• Проектът на Указанията ще се консултира с 6-те РСР-та, които ще следва да предложат специфични за всеки регион критерии за подбор на КИТИ.

В дискусията общинските експерти поставиха въпроси за включване на културна инфраструктура и опазване на културното наследство във втората покана за КИТИ. Коментира се и възможността за временно спиране на изпълнението на проектите по Фаза 2 на първата покана за набиране на КИТИ, участието на асоциираните партньори в проектите, необходимата техническа документация съпровождаща кандидатстването и др.

По проектите управлявани от МРРБ по НПВУ, се обърна внимание на задължението за депозирането на ежемесечни доклади. Това се осъществява до 5-то число на следващия месец. Във връзка с актуализирането на Системата за управлението и контрола на Плана от м. октомври, предстои и актуализация на някои срокове в Указанията на СНД.

Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА)

Актуална информация за изпълнение на ПМДРА и реализация на стратегиите на Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) представи Евгения Черкезова, главен експерт в отдел „Програмиране и договаряне“, дирекция „Морско дело и рибарство“, МЗХ. Общият финансов ресурс на ПМДРА за 2021-2027 г. е малко над 237 млн. лв. Отворените процедури по програмата са 11 броя, сключените договори са 37, на стойност 17 млн. лв., а изплатените средства са 740 хил. лв. Дейностите от ПМДРА, насочени към бенефициенти общини, са:

• Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов;
• Изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за Водено от общностите местно развитие
• Изпълнение на стратегии за Водено от общностите местно развитие,
• Текущи разходи и дейности за популяризиране на територията.

Отворена за кандидатстване от общините е процедура „Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов“, с бюджет 18 млн. лв. Тя е с два крайни срока - 02.02.2025 г. и 02.05.2025 г. По процедура „Изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за ВОМР” вече има сключени 32 договора, които са в процес на изпълнение. Основната цел е да се подпомогнат местните партньорства при разработването на стратегии за развитие и да се подготвят за бъдещото им изпълнение. Подходът ВОМР, при предоставяне на подкрепа от ЕФМДРА, се прилага на рибарски територии, с основен поминък в рибарството и производство на аквакултури в крайбрежните и вътрешните райони на страната и по поречието на р. Дунав. Максимален размер на БФП за стратегия за ВОМР от ПМДРА: МИРГ от две общини – до 2 933 700 лв., от които до 25% за текущи разходи и популяризиране; МИРГ от три и повече общини – до 3 911 600 лв., от които до 25 % за текущи разходи и популяризиране. Максималният размер на допустимите разходи за един проект към стратегия за ВОМР, който може да бъде предоставен от бенефициент - до 391 166 лв. На финален етап са подготвителните проекти на 35 МИРГ (включващи близо 100 общини), които следва да се възползват от посочените документи при финализирането на своите местни стратегии.

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

Предстоящи приеми за общински инфраструктурни проекти с финансиране от СПРЗСР и на стратегии по подхода ВОМР експертите от общините обсъдиха с Елена Иванова, директор дирекция „Развитие на селските райони“, УО на СПРЗСР 2023-2027 г. и Стефан Спасов, началник отдел „ВОМР“, дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ.

Публикуван за обсъждане е проект на Насоки за кандидатстване по интервенция „II.Г.6 - Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони”. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 977 923 782,53 лева. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по интервенцията е определен за всеки кандидат, съгласно Приложение № 3 „Списък с бюджети съгласно Методика за определяне на гарантирани бюджети за общините в обхвата на дефиницията за селски райони“ от Условията за кандидатстване.

Представителите на местните власти обсъдиха с представители на ДФЗ функционалностите на Системата за електронни услуги (СЕУ), която ще оперира с проектите по СПРЗСР 2023-2027 г., като заявиха, че работата със софтуера създава затруднение, утежнява административния процес и са необходими обучения за работа с него.

Над 700 млн. лв. е бюджетът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за периода 2023 – 2027 г., който е насочен към развитие на местните икономики. Инвестициите по подхода ВОМР ще бъдат насочени към развитие на местните икономики – за повишаване на заетостта и доходите, подобряване на социалните услуги и условията на живот. Прилагането на ВОМР ще доведе до повишаване на привлекателността за работа и живот на териториите на местните общности и намаляване на териториалните дисбаланси в страната.

Програмите за териториално сътрудничество 2021-2027

Експертите от общините обсъдиха напредъка по дейностите от Програмите за трансгранично сътрудничество с представителите на отдел „Програми ИНТЕРРЕГ“, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ – Станка Димитрова, Десислава Тенчева, Елена Попова и Симона Славчева.

По програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) България-Сърбия, в рамките на приоритет „Интегрирано териториално развитие“, са подадени 43 проектни концепции. Стратегическият борд е одобрил 12 за преминаване на фаза 2. 10 са депозираните пълни проектни предложения, като в началото на следващата година, предстои и сключването на договори с успешните кандидати. През второто тримесечие на 2025 г. предстои покана за услуги от общ икономически интерес с бюджет от 4 630 028 евро.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) ИПП България-Турция, по линия на приоритет „Интегрирано развитие на трансграничния регион“, са одобрени 27 концепции. По 19 от тях са получени пълни проектни предложения. През 2-рото тримесечие на 2025 г. предстои покана по програмата с бюджет от 3 858 823 евро за услуги от общ икономически интерес.

Общинското участие в Програма (ИНТЕРРЕГ ИПП VI-A) България-Северна Македония е застъпено в два приоритета - „По-зелен трансграничен регион“ с 5 сключени договора с общините Петрич, Дупница, Банско, Гоце Делчев и Кюстендил и „Интегрирано развитие на граничния регион“ – с одобрени 12 концепции и сключване на договори в началото на 2025 г.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) Румъния-България е отворена покана по Приоритет 2: По-зелен регион, Специфична цел 2.4. „Насърчаване на адаптацията към климатичните промени и предотвратяване на рисковете от бедствия, с акцент върху подходи, базирани на екосистеми“. Бюджетът на поканата, по която допустими кандидати са и общините от трансграничния регион, е 9 млн. евро, а срокът за кандидатстване е 17 февруари 2025 г.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-А) Гърция-България е публикувана първа покана за проектни предложения по Приоритет 1 – По-устойчива и по-зелена трансгранична територия и Приоритет 3 – По-приобщаваща трансгранична територия в началото на 2024 г. Кандидатстването е на две фази: с концепции за проекти и пълни проектни предложения. До края на 2024 г. предстои да бъдат обявени одобрените концепции, които ще продължат във втора фаза – кандидатстване с пълни проектни предложения.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Дунавски регион покрива цялата територия на страната. Първата покана е приключена с одобрени 41 проекта с участие на 60 български партньори, от които 52 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Срокът на втората покана до 29 март 2024 г., с бюджет 38,7 млн. eвро. Получените 162 проектни предложения с в процес на оценка. През втората половина на 2025 г. предстои отварянето на трета покана за проектни предложения.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Евро-Средиземноморски басейн (EURO MED) е нова за страната ни. Подкрепят се дейности, насочени към новите технологии, прехода към кръгова икономика, опазване на природата, насърчаване на устойчив туризъм. 22 български партньори участват в 25 одобрени проекти, от които 21 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Проектите по 4-та и 5-та покани по Програмата, са в оценка.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-С) УРБАКТ IV подкрепя съвместни мерки и проекти за повишаване на ефективността на политиката на сближаване. Програмата улеснява обмена на знания и добри практики между градовете и другите нива на управление. Към момента 7 български общини участват в одобрени проекти (Мрежи за сътрудничество), 6 договора са сключени за национално съфинансиране. Очакват се още две покани за мрежи за сътрудничество – през 2025 г. и 2026 г.

По първата покана за предложения по Програма (ИНТЕРРЕГ NEXT) Черноморски басейн са одобрени 30 проекта с участие на 24 български партньори на обща стойност над 6,6 млн. евро. Втората покана е в оценка, очаква се одобрение в началото на 2025 г.

По Програма ИНТЕРРЕГ VI-С Европа са подписани договори за национално съфинансиране с 31 български партньори с бюджет на обща стойност над 4,4 млн. евро. Трета покана е в оценка. Очаква се одобрение на проектите в края на 2024 г. и начало на изпълнение през 2025 г. По първите 2 покани за набиране на проекти, са сключени 15 договора с общини.

Решихме да дадем официален старт на Срещата с общинските инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост и това да е акцентът, защото в едната година от стартирането му, което трябва да финализираме до лятото на 2026 г., общините положихме огромни усилия, вложихме много време и труд, депозирахме над 3 800 проекта. Време е да направим и бъдещите си планове за реализирането на очакваните, в т.ч. и от гражданите ни, инвестиции, каза още г-жа Величкова.

 „Вие сте хората, които в началото на първия програмен период позволиха на общините да мечтаят, че могат да привлекат европейски пари, за да стане страната ни по-добро място за живеене и всяка община да промени своя облик. Продължавайте не само да съхранявате, но и да развивате този експертен капацитет. Радвам се, че разпознавате Сдружението и екипа му по програми и проекти като хората, които Ви подкрепят, и с които заедно пишете историята на европейското развитие в България. Ще докажем, че можем „да преборим“ и Плана за възстановяване и устойчивост и да инвестираме близо 6 млрд. лв. в нашите общини“, с тези думи изпълнителният директор на НСОРБ, Силвия Георгиева се обърна към участниците.

Тя припомни приоритетите на новия общински мандат, които ще определят действията на местните администрации в следващите четири години – широкомащабни и разнообразни европейски инвестиции; зелени и дигитални политики; активно участие на общините за приемането на България в Шенген, еврозоната и ОИСР.

Освен приключване на проектите от стария програмен период, подготовка и управление на новите, през 2024 година ще имате и още едно предизвикателство, свързано с националния Фонд за инвестиции с бюджет от 1 млрд. лв., каза още Силвия Георгиева на общинските евроексперти.

Програмите за териториално сътрудничество

За напредъка по Програмите за трансгранично сътрудничество, първите приеми на проектни концепции по Териториалните им стратегии, информация предоставиха представителите на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ.

Първите покани по Програмите за сътрудничество с Турция, Сърбия и Северна Македония по Териториалните им стратегии, реализират на практика опита за излизане от традиционните рамки на проекти и търсене на мултисекторност и мултиаспектност. Голяма част от проектните концепции включват по-голям кръг партньори, инвестицията не се гледа само на територията на общината, а се търси и насоченост към по-голям интегриран продукт.

Като слаби страни в депозираните по 3-те програми концепции, представителите на МРРБ посочиха липсата на обвързаност с общински дългосрочни стратегически документи. Все още остава инерцията за фокусиране върху дейността, а не върху целта. Все още има изкуствено предлагане на дейности, с които да се отговори на изискванията на поканата. Догодина ще се отворят вторите покани по всички програми. Съветът на УО е да се търси надграждане и обвързване със сходни инициативи, допълняемост на различни нива и между сходни програми, повече смисъл, фокусиране върху резултатите и синергия.

Цветомир Цанев от дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ направи кратък обзор на актуалното състояние на програмите за териториално сътрудничество. На интернет-страницата на министерството е публикуван проект на Ръководство за първата покана по Програмата с Гърция, планирана за януари 2024 г. Фокусът ще бъде върху кръгова икономика, биоразнообразие, равен достъп до приобщаващи и качествени услуги, засилване ролята на културата и устойчивия туризъм/ 

По програмата с Румъния се оценяват първите проекти. Очаква се да бъдат одобрени около 40 проектни предложения. Следващата покана ще бъде през първата половина на 2024 г. и ще е насочена към образованието и културата.  По Програма „Дунавски регион“ втората покана за набиране на проекти е обявена с кандидатстване до 29 март 2024 г. и  с от бюджет 37 млн. евро. Програма „Евро-Средиземноморски басейн“ с общ бюджет 294 млн. евро е предвидена покана за набиране на проекти в средата на лятото догодина. По Програма „Черноморски басейн“ тече оценка на проектни предложения.

От новия програмен период първото ниво на контрол ще бъде в МРРБ като не трябва да се предвиждат разходи от бенефициентите за тази дейност. Направено бе важно уточнение, че няма да подлежат на верификация разходи, направени на база единни ставки.

Старши експертът от екипа на НСОРБ Симеон Петков представи проектите на Троян, Бургас, София и Белене по Програма УРБАКТ, в която досега са участвали 30 общини.

Новата покана ще бъде отворена на 10 януари, а оценката на проектните предложения трябва да приключи до юни 2024 г. Изискването по нея е водещ партньор да бъде община, изпълнила проект за градски иновативни действия.

Веселина Димитрова представи участието на община Казанлък в проект “AR.C.H.ETHICS – Архитектура, гражданство, история и етика“, който обединява 9 различни по големина града в ЕС, с паметници на дисонантното наследство. Дисонантното наследство е свързано с исторически събития, част от сложно и противоречиво минало. На територията на община Казанлък като обект на дисонантното наследство се определя паметникът „Бузлуджа“.

Яна Дочева, началник отдел в НСОРБ, представи Европейска градска инициатива, която подпомага градските власти да тестват иновативни решения. ИНОЕЪР е първият български проект, финансиран от инициативата, който прилага експериментално решения за мобилност и зелено придвижване.

Бюджетът на инициативата за новия период е около 400 млн. евро. Изведено е изискване за основен участник градски орган и широко партньорство. Предстоящата покана ще има през май 2024 г.

Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

По темата за реализацията на общинските проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се включиха Лазар Тодоров от Централното координационно звено към Министерство на финансите, Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“ в МОН, Наталия Ефремова, заместник-главен директор в МТСП, Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване, дирекция „Социално включване“, МТСП и Добромир Василев директор дирекция „Жилищна политика“, МРРБ.

Лазар Тодоров коментира актуализацията на НПВУ, която наскоро бе одобрена от Европейската комисия: Като цяло изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който финансира НПВУ, е доста усложнено на европейско ниво. Изискването за наличие на Система за управление и контрол на плана, го приравнява по сложност към фондовете на Кохезионната политика, въпреки че няма тяхната гъвкавост, а и е с по-рестриктивен времеви обхват. В актуализацията на НПВУ се запазват всички реформи. В резултат на закъснения при стартирането на инвестициите по НПВУ, инфлацията и прекъсването на някои доставки, са премахнати част от инвестициите, а бюджетът на други е намален. В хода на преговорите с Комисията е станало ясно, че предложените инвестиции с увеличен размер, както и нови такива, следва да са обект на последващи изменения на НПВУ. По Системата за управление и контрол на Плана, могат да се изпращат коментари и бележки за оптимизацията й.

По линия на НПВУ са предвидени 1.61 млрд. лв. за инвестиции в образование. Договарят се за финансиране 92 предложения за модернизация на образователната среда в 65 училища и 27 детски градини, както и 36 предложения от резервния списък. В процес на договаряне са и 22 предложения за ремонт и рехабилитация на училищните общежития. Четири са одобрените за финансиране предложения за изграждане на нови  училища и детски градини. Сключен е един договор за инвестиции в младежки център, като е осигурено финансиране и за 8 предложения от резервния списък, които са в процес на договаряне. Ще се осигури и финансиране за 10-ти младежки център, информира Иван Попов от МОН. Заложените изисквания за наличието към м. септември на сключени договори с изпълнители по образователните проекти, няма да се спазват. Важно ще е същите да бъдат изпълнени при подаването на съответното искане за плащане към ЕК. 

Модернизирането на дългосрочната грижа по НПВУ е обвързано с реформирането на Домовете за стари хора до 1 януари 2025 г., като предоставянето на услугите е заложено по ПРЧР, информира Илиян Саралиев от МТСП. Подадени са 81 проектни предложения на обща стойност 500 млн. лева по процедурата, по която не беше заложен горен праг на проект. Поради недостиг на ресурс за финансирането на всички проекти, е взето решение от компонента за енергийна ефективност, към който няма интерес, да се прехвърлят 200 млн. лв.. Предстои да се пуснат насоки за ново кандидатстване, като този път ще има максимална стойност на проектите на базата на капацитет и РЗП. Подадените проекти, по които има заложени стойности за ремонт в широкия диапазон от 1 500 лв./м2 до 8 000 лв./м2, ще трябва да се преработят, в т.ч. да се преосмислят разходи за озеленяване.  Очаква се до средата на декември да се измени оперативното споразумение с МФ и обяви кандидатстването по домовете за стари хора. Ще се възобнови и кандидатстването по компонента за енергийната ефективност на социалните услуги, като и тук ще има горна граница на проект, общият бюджет ще е 30 млн. лв. През януари 2024 г. ще стартира и 3-та процедура за подкрепа на новите 250 услуги. За всяка община ще има определен нарочен бюджет. По проектите управлявани от МТСП ще има типови тръжни документации за строителство. Принципа на реализацията им ще е по подобие на Социално-инвестиционния фонд. МТСП ще осъществява чрез външен изпълнител инвестиционния контрол, като се дискутират 2 варианта за разплащания- към общините или директно към изпълнителите.

Очаква се оценката на проектите за енергийната ефективност на жилищните сгради да приключи да края на годината, информираха от МРРБ. До дни ще се анонсира и тази  за енергийната ефективност на публичните сгради в частта на административните, следвана от културната и спортната инфраструктури, които изискват допълнителни съгласувания по държавните помощи. На практика това означава, че МРРБ ще има близо 1 000 договора за сключване през януари 2024 г. – при 1 милиард бюджет и над 3 милиарда стойност на подадените проекти. При реализацията на проектите се предвиждат директни плащания към общините. Поканата за набиране на проекти по втората процедура за енергийната ефективност на жилищните сгради ще се удължи, МРРБ ще информира и гражданите за продължаващата оценка на жилищните сгради.

Програма „Околна среда“ 2021-2027

Вторият ден на Срещата на евроекспертите стартира с преглед на Програмата за околна среда. Ръководителят на УО Галина Симеонова и държавният експерт в МОСВ Жаклина Методиева представиха двете процедури, по които допустими бенефициенти са 167 общини, които не са получили средства от ОПОС 2014-2020 г. за изграждане на инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци, и 69 общини, които изграждат със средства от ОПОС 2014-2020 г. инсталации за предварително третиране на битови отпадъци. Срокът за обявяване на първата процедура е януари 2024 г., а за втората – края на 2024 г. или началото на 2025 г.

Те обърнаха внимание на изискването за прединвестиционно проучване, защото от него зависи качеството на проекта. От Управляващия орган съветват разходите за дейностите да се базират на проучване и анализ, не е подходящо да се работи с исторически данни. Друга препоръка към общините е при сключване на договор веднага да имат готовност за пускане на обществена поръчка за избор на изпълнител. През януари 2024 г. се предвижда и информационна среща с всички допустими общини.

Програма за храни и основно материално подпомагане

Информация за Програмата за храни представиха Анна Ангелова-Филипова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операциите“ и Мариела Петкова, началник-отдел „Мониторинг и оценка“ от УО на програмата. Те оцениха високо изпълнението на проектите в общините за топъл обяд и осигурената непрекъсваемост на услугата. От нея се възползват почти 70 хил. потребители, вкл. хора, пострадали от бедствия и бежанци. Общата оценка от постоянния мониторинг е, че няма констатирани грешки и нерегламентирани разходи.

Обърнато бе внимание, че във връзка с удължаването на проектите, чийто краен срок изтича в края на годината, са необходими решения на съответните общински съвети. Сред тези проекти са и 13 на отделни райони на Столична община.

Апелира се за контрол на количеството и качеството на храната, в т.ч. постоянното му поддържане на едни и същи нива. Налице са проекти с много малко отчетени разходи, като е нужно по-често да се изисква възстановяването им. Може да се използва и авансирането им, което е на 20% от стойността на проектите. Програмата не разполага със свободен ресурс, с който да се увеличи ставката на обяда, като по опцията предложена и от НСОРБ, се комуникира с ЕК за прехвърляне на ресурс от други европрограми или осигуряване на национален такъв.

228 деца в 12 общини получават детска кухня. В началото на 2024 г. ще се направи преглед на инфлационните процеси, като от спестен ресурс ще има възможност за увеличаване на ставката от 1.78 лв. Ще стартира и подпомагането с хранителни и хигиенни продукти, като отново ще се разчита общините да съдействат на БЧК.

Програмата за развитие на човешките ресурси

Представителите на Управляващия орган Наталия Ефремова и Мария Железарова презентираха възможностите на новата програма с  бюджет от 3.8 млрд. лв. В процес на изпълнение са пет процедури, в етап на оценка е една, а в предстоящи за обявяване са четири.

С остатъчния ресурс по процедурата за грижа в дома се дава възможност на общините с изтичащи договори за удължаването им на 2 пъти с по 3 месеца. В този тип дейности до момента ЕСФ е инвестирал над половин милиард лева, като няма възможност за безкрайна подкрепа. Решение в тази посока е декомпозиране на услугата, като държавно делегирана или местна дейност срещу заплащане от потребителите.  Недобри практики са констатирани от УО, а именно общински служители включени като асистенти оказващи подкрепа на родителите си, които реално нямат нужда от такава.

Призовават се общините за спазване на изискванията по операцията за укрепването на капацитета им. Наблюдават се практики по неработещи или несъществуващи фронт-офиси и непредоставяни на терен консултации, неназначаване на нови служители. Налице са и множество сигнали в тази посока, като при потвърждаването им ще се налагат санкции.

По процедурата за бъдеще на децата, са сключени 82 договора с общини, като се планира обучение на екипите им. Общините могат да се възползват от мерките за заетост по операции “Младежка заетост+” и “Започвам работа”, като Бюрата по труда ще им съдействат.

Поради натрупване на минимална помощ някои от проектите по процедура “Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение”, ще се отхвърлят.

Програмата, както и ПВУ, може да подкрепи и дигиталните умения на общинските служители чрез предстоящите по нея обучения, които ще са чрез ваучери. Възможностите ще се представят на конференция на 7 декември: 

 Програмата за развитие на регионите

В дискусията от УО се включиха Ася Станкова, главен директор на Главна дирекция „СППРР“ и началниците на всички отдели от дирекцията - Ивайло Стоянов, Пламен Илиев, Живка Георгиева, Кети Крачолова.

Продължава активната работа по приключване до края на годината на общинските проекти от периода 2014 – 2020 г. по ОП „Региони в растеж“. Управляващият орган очаква активен процес по сертификация в следващите дни. Част от проектите са под риск заради множеството кризи през периода. Затова се въвежда двуетапно отчитане на договорите за безвъзмездна помощ за тях. Чрез допълнително споразумение, те ще могат да подават искане за окончателно плащане до 15 януари 2024 г., а допълнителен окончателен технически отчет – най-късно до 31 юли 2024 г.

Очаква се в началото на новата година да се обяви прием на конкретни проекти по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027. Тя е по-различна от предишната програма и трябва да се изпълнят редица стъпки, преди да започне същинското финансиране на проектите. Ресурсът за развитие на десетте най-големи града и 40-те по-малки градски общини е около 3,5 млрд. лв.

 Научените уроци от приема на концепциите за ИТИ

Темата за интегрираните териториални инвестиции като нов и гъвкав инструмент за осъществяване на регионална политика чрез комбиниране на финансиране по линия на няколко приоритетни оси или оперативни програми, ще бъде водеща в новия програмен период. България за първи път изпълнява подобен инструмент, който черпи финансиране от общо 6 европейски програми и структурирането бе трудно и отне време, отчетоха експертите от МРРБ и останалите програми участващи в подхода ИТИ. За облекчаване на бенефициентите се разработва специална дигитална платформа, която ще подпомага всички участници при изпълнението на програмата чрез информация в четим и удобен вид.

В рамките на първата процедура с водеща програма ПРР са подадени 165 концепции за Интегрирани териториални инвестиции, които към настоящия момент са в процес на оценка. В началото на следващата година се очаква да има финална оценка, като за концепциите, класирани с най-много точки, ще се разработят насоки за кандидатстване.

Като положителни страни на първият прием се очертават: липсата на проблеми при депозирането на концепциите, т.е. пълното функциониране на ИСУН, пъстротата на ИТИ-та, сред които са налице мащабни партньорства.

Слаби страни са непознаването на спецификите на отделните програми участващи в подхода и допустимите им дейности; механичното събиране на отделни проекти без интегрираност между тях; неясни цели и обосновки на отделните дейности; неясни и недопустими кандидати; липсващи индикатори и резултати; непознаване на режимите на държавните помощи.

Препоръчва се: отделянето на повече внимание на партньорските споразумения и детайлно разписване на ангажиментите на всяка от страните по тях; проверки на приложените документи по оценъчните листи, оказване на съдействие от страна на общините на други кандидати с недостатъчен опит в еврофинансирането.

Националната среща продължи с представяне на актуална информация за финансирането на общинските проекти с финансови инструменти. Фонд ФЛАГ представи информация за приключване на общинските проекти от програмен период 2014-2020 и възможностите за финансиране в програмен период 2021-2027. Г-жа Алис Мъгърдичян представи изпълнението на проектите и работата с общините на РФГР (за Северна България). Участие в дискусионния форум взеха също Бисер Петков, изпълнителен директор и председател на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ) и Илияна Иванова, зам.-ръководител отдел „Дългови финансови инструменти“.

Срещата завърши с дискусия по приключването на проектите от програмен период 2014-2020 и изпълнението на проекти по преходния период с финансиране по ПРСР. Обсъдени бяха новата визия и планираните приеми на общински проекти през 2024 г. по Стратегическия земеделски план, ВОМР и ПМДРА. В дискусията се включиха Ива Иванова, заместник-директор на ДФЗ и екип от фонда, Стоян Котов, директор дирекция „Морско дело и рибарство“, Донка Йорданова и Светослав Цеков – експерти в дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ.

В дискусията беше пояснено, че вече няма да се провежда предварителен контрол на обществените поръчки. Също така ще отпаднат част от документите за кандидатстване и за плащане и това ще е една от стъпките към по-лесна и бърза работа в бъдеще. Приемите ще бъдат обявени едновременно, по възможност още в първата половина на 2024 г. Експертите ще работят веднага при получаване на проекти от общините, без изчакване.

Представителите на Министерство на земеделието и храните отговаряха на конкретни въпроси от участниците във форума. Беше изяснена необходимостта от новата електронна система за предстоящите приеми. Системата ще бъде с нови опции, от които общините ще се нуждаят при кандидатстване и с функции, които биха улеснили работата. Предимствата на ИСУН ще бъдат запазени и със системата ще се работи лесно. Освен това ще разполага и с публичен модул.

Партнори на националната среща бяха Фонд Флаг и Контракс АД.

• В първия ден на форума фокус на вниманието бяха темите за европейското финансиране за общините в програмен период 2021-2027, прилагането на интегрираните териториални подходи – интегрирано градско, териториално и трансгранично развитие, ВОМР и Националната нормативната уредба за програмен период 2021-2027.

По време на откриващата пленарна сесия, заместник-министърът на земеделието Георги Събев обяви, че срокът за приемане на проектни предложения по процедурата за енергийна ефективност по ПРСР ще бъде удължен с два месеца. Той обясни, че в плана е заложена интервенция, насочена към общините – мярка 7.2 – подобряване на основни услуги с инвестиции във всички видове малка по мащаби инфраструктура. Предвид важността на мярката за местните администрации, ресурсът в новия програмен период ще бъде около 8% от общия бюджет на Стратегическия план. Дизайнът няма да се различава съществено от сегашната мярка, защото тя отговаря на нуждите на местните общности, информира заместник-министър Събев.

Държавният експерт от Министерство на регионалното развитие и благоустройството Цветомир Цанев запозна присъстващите с напредъка по Програмите за териториално сътрудничество 2021-2027, както и дейностите по приключване на предишния период 2014-202.

Участниците в Националната среща на евроекспертите коментираха с представителите на Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" в МРРБ Пламен Илиев и Живка Георгиева темата за проектното приключване на ОПРР 2014 – 2020. По програмата са публикувани 24 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП+ФИ) на стойност 3,14 млрд. лв. Сключени са 767 договора за предоставяне на БФП с общ размер на договорените средства (БФП+ФИ) 3,07 млрд. лв. Експертите обърнаха внимание, че крайният срок за допустимост на разходите е 31.12.2023 г., а приключването на процеса на верификация на ИП ще бъде до 31.05.2024 г.

Участниците във форума поставиха фокус върху Методиката за изменение на цената на договорите за обществени поръчки, включващи строителни дейности, в резултат на инфлация. Искането за изменение на Договорите за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) следва да съдържа всички необходими документи съгласно Методическите указания за изпълнение на договори по ОПРР при хипотеза на промяна на размера на предоставената БФП. Увеличение на БФП за СМР с 15% от първоначалната стойност е предвидено единствено за сключените договори с избрани изпълнители за строителство. В случаите на инженеринг, на индексация подлежат единствено разходите за частта на СМР. При решение на бенефициента за увеличаване стойността на договора с изпълнител с повече от 15% от първоначалната му стойност с ДДС в съответствие с Методиката, разликата следва да бъде поета със собствени или други средства.

Експертите от МРРБ запознаха участниците с необходимите документи и коментираха специфични моменти при подаване на искане за плащане за отчитане на разходи за индексация.

В последвалата дискусия бяха поставени въпроси от представителите на местните власти, касаещи санкции при неизпълнението на проектите, възможни конкретни дейности за дофинансиране, възможна дата за стартиране на програмата.

Представители на Фонд ФЛАГ – Ива Петкова и Любомир Царев и Яна Кирилова от Клуб „Икономика“ 2000 представиха проект за създаване на финансов инструмент за преход към чиста енергия -  FLAG-FICET. Проектът е реализиран по програма LIFE на Европейския съюз и е съобразен с новите политики на ЕС – Европейската зелена сделка, климатичната неутралност до 2050г., намаляване на емисиите на парникови газове до 2030г., Fit for 55 и REPower EU. Целите на проекта са стартиране на иновативния финансов инструмент, техническа подкрепа към общините в подготовката на техните проекти за чиста енергия, както и повишаване на осведомеността за ползите от тези проекти. Работните пакети и дейности са разпределени в пет аспекта: Управление, Проучвания и анализи, Структуриране, Техническа помощ и Устойчивост. До местните власти е изпратен въпросник, като изпълнителите на проекта апелират общините да изпратят отговорите си до 23.12.2022 г.

Възможностите за подобряване енергийните характеристики на публични и жилищни сгради, чрез прилагане на интегрирани енергоефективни мерки по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха презентирани от директора да дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ Добромир Василев. Основните цели са стимулиране на минимум 30% спестяване на първична енергия за обновените жилищни сгради, постигане на клас „В“ на енергопотребление, насърчаване използването на екологични материали.

Добромир Василев информира присъстващите, че Механизмът за възстановяване и устойчивост предвижда 1 176 960 000,00 лв. и дофинансирането от държавния бюджет с 235 392 000 лв. за жилищния сграден фонд. Поставен бе акцент върху етапите по Модела на предоставяне на финансова помощ, визията за изпълнение на процедурата, както и изискванията към сградите. Поясни се, че кандидатстването ще се случва чрез ИСУН, като едно сдружение може да подаде 1 проект. Допустими за финансиране дейности са: по външните сградни ограждащи елементи (подмяна на дограма, топлинно изолиране на външните ограждащи елементи); по системите за поддържане на микроклимата (ремонт или подмяна на амортизирани общи части на системите за отопление, охлаждане и вентилация на сградата за повишаване на енергийната ефективност; реконструкция на вертикалната система за отопление в хоризонтална; подмяна на електрическата инсталация в общите части на сградата и изпълнение на енергоспестяващо осветление в общите части; инсталиране на система за автоматизирано централизирано управление на осветлението в общите части на жилищната сграда; инсталиране на системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници за енергийните потребности на сградата; Ремонт на покрив;СМР, които произтичат от нормативни изисквания свързани с безопасната експлоатация на сградите и са предписани като задължителни в техническия паспорт на сградата и СМР, които са нормативно необходими за въвеждане на сградата в експлоатация.

Относно мерките за подобряването на енергийната ефективност на публичния сграден фонд, представителите на МРРБ обявиха, че са предвидени 408 млн. лева. за проекти на територията на цялата страна, включващи държавни и общински сгради (в т.ч. сгради за административно обслужване, сгради за култура и изкуство, сгради за спорт). Бенефициенти могат да бъдат всички общини, областни администрации, министерства или друг публичен орган. Допустими дейности: изпълнение на СМР за изпълнение на енергоспестяващи мерки, както и мерки от възобновяеми източници на енергия; изготвяне на инвестиционни проекти съгласно ЗУТ; извършване на обследване за енергийна ефективност и сертификат за енергийни характеристики на сгради в експлоатация.

Анна Ангелова-Филипова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операциите“ и  Мариела Петкова, началник-отдел „Мониторинг и оценка“ в УО на Програма „Храни и основно материално подпомагане“ в Агенция социално подпомагане (АСП) дискутираха с присъстващите общински евроексперти Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027. Програмата е с общ бюджет от 411.7 млн. лв и предвижда четири направления за подкрепа:

• Подпомагане с хранителни продукти и с пакети хигиенни материали (обявена процедура с бенефициент АСП);
• Топъл обяд: общините са бенефициенти. По текущата процедура за набиране на проекти са получени 176 проектни предложения. Първите 46 договора с общините се подготвят за сключване. Съобразно темпът на инфлацията, ще има възможност за актуализация на ставката от 3.20 лв. за единица продукт- топъл обяд;
• Пакети за новородени деца от бедни семейства;
• Детска кухня – ще обхване 10 000 деца от 10 месеца до 3-годишна възраст от семейства обект на социално подпомагане. АСП ще предоставя ваучери, чиято стойност към момента се изчислява, за детска кухня на семействата на нуждаещи се деца, а всички общини ще могат да се включат като партньори.

Обсъдени бяха сроковете и обхвата на програмата, като представителите на АСП заявиха, че „Топъл обяд“ е мярка за директна подкрепа и апелираха общините, които още не са кандидатствали за услугата, да го направят.

В панела, посветен на Програмата за развитие на човешките ресурси, експертите от Министерство на труда и социалната политика Магдалена Тодорова и Ташка Габровска представиха дейностите по приключването на проектите от програмен период 2014-2020 и новите моменти в настоящия. Новата Програма за периода 2021-2027 е с бюджет от почти 3.9 млрд. лв. и включва мерки в няколко направления: Бъдеще на труда и инвестиции в цифрови и нови умения; Зелен преход и дигитализация; Активизиране за всички лица, търсещи работа (най-вече за младите хора); Aдаптиране на работниците, предприятията и предприемачите към промените; Баланс между професионалния и личен живот; Несъответствие между търсени и предлагани умения, регионални диспропорции. По нея вече има и 3 отворени процедури насочени към общините:

• Процедура „Грижа в дома“: с бюджет от 175  млн. лв., е реално продължение на добре познатите патронажни услуги.
• Процедура „Подобряване на административния капацитет“ (бюджет от 25 млн. лв.) – включваща подготовка за обезпечаване правомощията на общините по ЗСУ, ЗХУ и ЗЛП и създаване на работни места, наемане, обучение и супервизия на персонала, както и подкрепа на общините за планиране и анализиране на предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги;
• Процедура „Бъдеще за децата“ (бюджет от 81.2 млн. лв.), обхващаща дейностите здравна профилактика, патронажна грижа за деца от 0 до 3 години, услуги за ранно детско развитие, интегрирани здравно-социални услуги за деца и младежи, вкл. с увреждания и др.

През 2023 г. ще бъдат отворени за кандидатстване 5 схеми по ПРЧР, по които общините ще могат да кандидатстват. Те ще подкрепят:

• Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица – 55 млн. лв., май 2023 г. (ваучери за общински служители);
• Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение – 30 млн. лв., май 2023 г. (общините ще могат да участват като доставчици на социални услуги или като работодатели);
• Устойчива заетост за лица в неравностойно положение – 100 млн. лв., юни 2023 г. (възможност за кандидатстване на общински предприятия, като работодатели, ако могат да открият нови работни места);
• Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво – 22 млн. лв., септември 2023 г. (общини и общински предприятия;)
• Младежка заетост + с бюджет 80 млн. лв. - в зависимост от изпълнението на операция Младежка заетост по ОП РЧР 2014-2020. (общини и общински предприятия ще могат да заявят възможности за стажуване).

Мария Станевска, директор дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“ от ИА „Програма за образование“, заедно с експерти от дирекцията, коментираха структурата и бюджета на Програма „Образование“ 2021-2027. Общият бюджет е 1 887 млн. лв., разделен в 3 приоритета:

• Приобщаващо образование и образователна интеграция - допустими бенефициенти са МОН, детски градини, училища, общини, НПО с доказан опит и експертиза. Дейностите са разделени в 3 групи - Разширяване на Механизма за обхват; Обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие в предучилищното и училищно образование и Превенция и предотвратяване тормоза и насилието и намаляване на агресията в училище.
• Модернизация и качество на образованието - групите дейности по приоритета са Компетентностен модел; Дигитална трансформация; Подкрепа за ученици с таланти; Иновативни детски градини и училища; Алтернативен достъп към учителската професия. Общините са допустими бенефициенти.
• Връзка на образованието с пазара на труда - групите дейности по приоритета са Развитие на дуалната система на обучение, Подкрепа за Центровете за високи постижения в ПОО, Подкрепа за развитие на умения за професиите на настоящето и бъдещето, Адаптиране на ПОО спрямо динамиката на пазара на труда. Общините са допустими бенефициенти.

Държавният инспектор в дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерство на енергетиката Христина Стоичкова представи пред участниците в срещата важни моменти при кандидатстването и изпълнението на дейности по проекта „Енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление“ по НПВУ. Общият размер на инвестицията е 179 млн. лева, а крайни получатели са всички български общини. Основна цел е постигане на не по-малко от 30 % спестявания на първична енергия, което ще се установи чрез оценка на изпълнените мерки за енергийна ефективност след приключване на дейностите.

В рамките на Националната среща на експертите по програми и проекти от общините Галина Симеонова, ръководител на УО на ПОС 2021-2027, запозна участниците с основните приоритети на програмата в новия период:

• Приоритет „Води“: допустими дейности за реализиране на инфраструктурни мерки за ВиК за териториите на области Търговище, Велико Търново, Габрово, Плевен, София-област, Хасково, Добрич и Столична община. Това включва изпълнение на втора фаза на проекти, стартирали през периода 2014-2020 г., както и разработване на РПИП за райони Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград след тяхното консолидиране.
• Приоритет „Отпадъци“: финансирането от новия програмен период ще бъде само за разделното събиране на отпадъците и последващата им третиране. Няма да се подкрепят изграждането на инсталации за изгаряне и/или друго оползотворяване на отпадъци с производство на енергия, както и инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци. Предвидени са мерки за изграждане или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци.
• Приоритет „Биологично разнообразие“: допустимите мерки ще са за интервенции в територии по и извън НАТУРА 2000 – 94.5 млн. лв. Основни бенефициенти са НПО, като за общините е интересна мярката за подкрепа за зоопаркове, приоритетно за опазване на местни видове чрез надграждане и модернизиране на съоръженията и осигуряване на оборудване, разполагаща с 58.5 млн. лв.
• Приоритет „Риск и изменение на климата“: бюджет от 140.80 млн. лв. Предвижда се оборудване на ГД ПБЗН с цялата необходима техника на национално ниво за гасене на горски пожари.
• Приоритет „Въздух“: фокусът е поставен върху интервенциите в 21 общини с нарушено качество на въздуха, като основен приоритет са тези, които имат регистрирани превишения на среднодневните норми и/или средногодишната концентрация на ФПЧ, отчетени в периода 2017-2021 г.

Програмата за морско дело, рибарство и коментира Стоян Котов, директор дирекция „Морско дело и рибарство“, Министерство на земеделието, УО на ПМДР. Общият бюджет на ПМДРА 2021-2027 г. е 121 349 569 млн. евро или 237 335 486 млн. лева безвъзмездна финансова помощ, като разпределеният финансов ресурс от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (EФМДРА) е в размер на 84 944 698 млн. евро или 70% от общия бюджет, а националното съфинансиране е 36 404 871 млн. евро или 30% от бюджета на Програмата. Сред целите на ПМДРА 2021-2027 г. е заложено още укрепването на икономически, социално и екологично устойчиви риболовни дейности, производство на аквакултури и преработка на продукти от риболов и аквакултури. В тази връзка предприятията ще бъдат подпомогнати за инвестиции в повишаване на енергийната ефективност, дигитализация и диверсификация на производството.

През програмен период 2021-2027 г. фокусът ще бъде насочен и към насърчаване на устойчивото рибарство и на възстановяването и опазването на водните биологични ресурси; насърчаване на устойчивите дейности, свързани с аквакултурите, и на преработването и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури, като по този начин се допринася за продоволствената сигурност в Съюза; осигуряване на устойчива синя икономика в крайбрежните, островните и вътрешните райони и насърчаване на развитието на риболовни и аквакултурни общности; както и подкрепа за на международното управление на океаните и осигуряване на безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани морета и океани.

Темите, касаещи Програмата за развитие на селските райони и бъдещия Стратегически земеделски план, коментираха началниците на отдели в дирекция „Развитие на селските райони“ в  Министерство на земеделието - Светослав Цеков и Стефан Спасов. Те заявиха, че общините са акцент в Стратегическия план и ще бъдат единствени бенефициенти по публичните мерки, с изключение на подхода ВОМР. Бюджетът за публичните мерки е малко над 500 млн. евро, като МЗ е успяло да осигури национално съфинансиране от 60 %. Европейската комисия е одобрила гарантираните бюджети по общини, но с условие, че на ниво „община“ ще се въведат критерии за подбор. Мерките, предвидени за подкрепа са идентични на сегашните.

Кметът на Белица Радослав Ревански, от името на колегите си в Управителния съвет на НСОРБ, настоятелно постави въпроса за спешното въвеждане на методиката за индексация на проектите по ПРСР.

МЗ е изготвило и Указания към общините бенефициенти по ПРСР за индексация на договорите им по Програмата. Средства за това има в рамките на Програмата, като индексацията може да е в порядъка 30-35%. Въпреки очакванията за общ европейски подход за индексацията на договорите за БФП, такъв няма да има, а всяка държава-членка ще следва да приложи собствен. Комисията е категорична обаче, че индексацията не следва да покрива цялата инфлация, а рискът трябва да подели между държавата-членка, бенефициентите и изпълнителите по проектите.

По подхода ВОМР за следващия програмен период са осигурени 890 млн. лв., от които 570 млн. лв. са от земеделския фонд. Над  200 общини са се заявили по подготвителната мярка за стратегиите за ВОМР. Следващата година ще се отвори и прием за реализацията на Стратегиите, като разчетите са, че с наличният ресурс ще се подкрепят около 120. Бюджетът за реализацията им е разпределен на база броя на обхванатото население от Стратегия, като в сравнение с настоящия период средствата ще са с около 50% повече. Очакванията са над 90% от Стратегиите да са многофондови. Експертите напомниха, че срокът на Трудовите договори на екипите на МИГ е до 30.09.2023г. Очакваното стартиране на прием за новия програмен период 2023-2027 за СВОМР на МИГ ще бъде юни - юли 2023г.

По повод своята 15-та годишнина, Фонд ФЛАГ отличи екипите на няколко общини за активността им през годините в управлението на проекти. Наградени бяха общините, Ботевград, Бургас, Гоце Делчев, Димитровград, Златоград, Сандански и Свиленград.

Екипа на НСОРБ-Актив също получи благодарност от Фонд Флаг за съвместната работа и ползотворното сътрудничество през годините.

Близо 7 000  проекта на стойност над 18 милиарда лева са изпълнени от българските общини от 2007 г. до този момент. Тези конкретни данни за приноса на европейската солидарност в развитието на българските градове и села, отчете изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева при официалното откриване на Срещата, чийто Генерален спонсор е "Пайплайф България".

Няма българска община, която да не е реализирала или в момента да не изпълнява проект, съфинансиран от европейските фондове, като данните не обхващат трансграничните и директно финансираните от Европейката комисия инициативи. „Инвестирайки в широка палитра от дейности, загубихме концентрацията на средствата, намалихме ефекта им и в крайна сметка, както показват данните на европейската, а и на националната статистика - не постигаме сближаване” – подчерта г-жа Георгиева и отправи послание и за по-прецизно и ефективно планиране на средствата от ЕС през новия програмен период.

В програмата в първия ден на Срещата взеха участие и Йо Говаертс - представител на отдел Е.3 „България, Хърватия и Словения“ на Главна дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, директорът на дирекция „Централно координационно звено” Иван Иванов, ръководители на управляващите органи на оперативните програми и експерти от министерствата.

Количествените показатели сочат, че за 12 години със средства от  европейски и национални програми и с пари от бюджетите на общините са обновени над 1 500 училища, детски градини, болници, културни, социални, административни и многофамилни жилищни сгради, над 50 паметника на културата са превърнати в туристически атракции. Повече от 17 млн. кв.м. паркове, зелени площи, детски площадки, пешеходни и велоалеи, тротоари и други елементи в населена среда са изградени с европейски средства у нас и това са най-видимите за гражданите ефекти от европейската солидарност.

Инвестициите в укрепване на свлачища и в изграждане на съоръжения за предотвратяване на наводнения са сред най-значимите през периода на двата програмни периода. Над 50 нови пречиствателни станции и повече от 5 хиляди километра водопроводна и канализационна мрежа са изградени в общините. 19-те нови регионални системи за управление на отпадъците обслужват над 4 млн. души.

Данните показват, че близо половината от ресурса е вложен в изграждането на инфраструктура за водоснабдяване и канализация и за съвременно управление на отпадъците -  около 44%. Голям е и делът на инвестициите в градския транспорт- над 18%, като най-сериозна част има изграждането на софийското метро. В подобряване на средата в българските градове и села, в обновяване на улици и пътища са вложени около 9% от евросредствата за последните години. Инвестициите в социална инфраструктура и услуги са 8%. Над 850 социални услуги са разкрити в общините. Един от важните проблеми, пред които се изправят българските общини, е осигуряването на средства за поддържането им, което да гарантира тяхната устойчивост.

С дял от 5% от европейските инвестиции е сферата на образованието- около 3% проектни пари са вложени за развитие на култура, туризъм и енергийна ефективност.

Анализът на Сдружението показва тревожни данни за задълбочаване на регионалните диспропорции. Столицата и няколко големи града се развиват. Всички останали, особено Северозападна България, остават в групата на „бедните”. Североизточна България, областите на Странджа и Родопите, вече са конкуренция на Северозапада в негативната класация.

В териториалния аспект на европейските инвестиции също се наблюдава дисбаланс: има общини с проекти, броящи се на пръстите на едната ръка и такива, които са реализирали по повече от 50 проекта; общини привлекли по няколко хиляди лева за инвестиции в спортни площадки и други - с проекти за стотици милиони левове;  градове и квартали, където са инвестирани много средства и населени места с нула лева от европейската солидарност.

Причините са в грешно заложените условия на иначе елементарната задача за постигане на териториално, социално и икономическо сближаване, се казва в анализа на НСОРБ. „Изкривената ни дефиниция за селски и градски райони, конкуренцията между бенефициентите-общини и липсата на реален интегриран териториален подход към инвестициите, подход обхващащ всички сектори на местното развитие, обезпечен с адекватно публично и частно финансиране, а не разчитащ единствено на еврофондовете и то само на част от тях” – обобщи причините Силвия Георгиева.

Сдружението апелира за достъп на всички региони до средства за реализиране на политиката на сближаване и формулираните политически цели, за запазване на принципа на партньорство с НСОРБ, като изразител на позицията на местните власти, на всички етапи - от програмирането до мониторинга на средствата. Общините настояха през новия програмен период да бъде намален броя на програмите и административната тежест по тяхното изпълнение и да бъде засилена гъвкавостта при програмирането и разходването на фондовете.

Рамката за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за новия програмен период е дефинирана в ПМС № 142. На този етап са отчетени предложенията на НСОРБ за обсъждане на приоритетите за финансиране от бъдещите фондове, участие на отговорните партньори, в т.ч. и НСОРБ, в разпределението на средствата между програмите, разработването и приемането на правила за дейността на Тематичните работни групи. Но продължава да се отчита излишното утежняване на цялостната координация по изпълнението на проекти, проблемите с административния капацитет, текучеството на кадри, необоснованите обжалвания на обществените поръчки и, не на последно място, финансовите корекции, които за редица общини са значителни и представляват сериозно изпитание за местната власт.

В първия ден от Срещата се проведе и Дискусионен форум „Проекти на НСОРБ в подкрепа на общините. Възможности за алтернативно финансиране на общински проекти и добри практики“.

Експертите отчетоха  негативното влияние на излишното утежняване на цялостната координация по изпълнението на проекти, прилагането на негласното правило „всички контролират, никой не помага“. Към тези негативни фактори се добавят проблемите с административния капацитет, текучеството на кадри, обжалванията на обществените поръчки, които се превърнаха в професионално занимание за редица фирми. Не на последно място са и финансовите корекции, които за редица общини са значителни и изправят местната власт пред сериозни изпитания.

Експерти от общини и НСОРБ, които представляват интересите на местните власти в работата на тематичните работни групи по подготовката на стратегическите документи за управление на Европейските фондове за следващия програмен период 2021-2027 г., проведоха работна среща преди Събитието. Те обсъдиха участието си в разработването на бъдещите оперативни програми, приоритетите и мерките, които ще бъдат финансирани с евросредства през следващите седем години.

В следващите дни на форума, експертите, които пряко са ангажирани в управлението на европейски проекти на общинско ниво дискутираха и редица актуални въпроси, сред които и позиция на НСОРБ по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 година. Общините настояват да няма „бели петна“ през новия програмен период и да бъде засилена гъвкавостта при програмирането и разходването на фондовете.

В Програмата бяха включени 4 дискусионни панела за представяне от Управляващите органи на напредъка в изпълнението на програмите, визията за следващия програмен период, съвместни дейности за минимизиране на допусканите грешки и мерки за намаляване на административната тежест и ускоряване на изпълнението на общинските проекти:

В дискусионните форуми Управляващите органи представиха напредъка в изпълнението на програмите и визията за следващия програмен период. Обсъдиха се нови мерки за подкрепа на общински проекти и съвместни дейности за минимизиране на грешките, намаляване на административната тежест и ускоряване на договарянето и изпълнението на общинските проекти.

Срещата приключи в с Пленарни сесии посветени на прилагането режима на държавните помощи при изпълнението на общински проекти и уеднаквяване на практиките при налагането, контрола и оспорването на финансовите корекции.

Събитието събра над 250 участници от общините.

Гости на форума бяха представители на: Централното координационно звено (ЦКЗ) по еврофондовете, ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), Управляващите органи (УО) на програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), както и от Фонд мениджъра на финансови инструменти в България (ФМФИБ) и фондовете за градско развитие.

Традиционно, срещата започна с открито заседание на две постоянни комисии на НСОРБ – по управление на европейските фондове и по земеделие, гори, селски и планински райони. Над 70 членове на комисиите разгледаха напредъка в изпълнението на програмите, съфинансирани от ЕСИФ. Те решиха, че за ускоряване изпълнението на общинските проекти и намаляване на административната тежест по тях, Сдружението трябва да предложи изменения в законите за управление на средствата от ЕСИФ и за държавния бюджет за 2019 година. Чрез тях е наложително по-добре да се регулира администрирането на сигналите по нередности, налагането на финансовите корекции и еднократното поемане от държавния бюджет и на корекции от текущия програмен период. Необходимо е и 90-дневният срок за верифициране на плащанията към бенефициентите да се намали двойно – до 45 дни. Такива практики има в други държави, напр. в Латвия срокът е 20 дни. Членовете на комисиите се запознаха с възможностите на НСОРБ за оказване на подкрепа и допълване на специфичен общински капацитет по проектите по ЕСИФ в областта на държавните помощи, обществените поръчки и прилагането на финансовите инструменти.  В качеството си на Национално звено за контакт по Програма Урбакт, НСОРБ представи предстояща покана за набиране на проекти.

С поглед към програмен период 2021 – 2027

Десетата национална среща започна с пленарната сесия под надслов „С поглед към програмен период 2021 – 2027“. Приветствие от името на кмета домакин поднесе Красимира Костадинова, директор на дирекция в община Самоков. Тя поднесе специални благодарности на НСОРБ за обученията на общински експерти с различни компетенции.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева разказа как през 2009 г. в офиса на НСОРБ група ентусиасти от общините подготвили концепцията на първата национална среща на експертите по програми и проекти. Сега, 10 години по-късно, срещата е събитие, чакано от евроекспертите от общините и от Управляващите органи на програмите. Госпожа Георгиева отчете, че местните власти влизат в третия за България програмен период с по-голямо самочувствие и опит. Тя напомни, че европейските местни и регионални власти оцениха предложението на ЕК за запазване на подкрепата за всички региони, намаляването на административната тежест, по-широкото използване на опростените разходи, за единния одит, за допустимостта на ДДС и за запазване на принципа на партньорство. Изпълнителният директор посочи и някои по-рестриктивни и тревожни моменти за местните власти, като условията за достъп до ресурса, които се обвързват с т.нар. върховенство на закона.

НСОРБ ще се бори да няма населено място без достъп до средства. Ако на европейско ниво не се договорят по-разумни нива на съфинансиране, общините и НСОРБ ще трябва да търсят някакво решение, за да не се ограничи достъпът на по-голямата част от местните власти до средства.

Иван Иванов, директор на дирекция в ЦКЗ, посочи, че се споделят притесненията на общините за новия програмен период. До средата на 2019 г. трябва да се определи броят на отделните програми за бъдещия период, а след това тематичните работни групи да започнат подготовката им. Следва да се обмисли промяна в правилата им за работа – по-голямо представителство на общините и провеждане на заседания и извън София. Подкрепя се становището на местните власти, че няма ясна логика за отделянето на Общата селскостопанска политика от рамката на ЕСИФ.

Антон Аспарухов от УО на ПРСР, каза, че редукцията на европейско ниво на средствата може да се компенсира наполовина като 200 млн. евро се прехвърлят от директните плащания към развитието на селските райони. Нови приоритети на ОСП, при запазване на настоящите са: дигитализация, биоикономика и здравословно хранене. Ресурсът ще се определя в Националните стратегически планове. В тях трябва да има годишни цели, а при неизпълнението им ЕК ще спира плащанията.

При инвестиции в основни услуги в селските райони ЕК дава възможност за 75% съфинансиране. Запазват се общите разпоредби по Лидер (ВОМР), финансовите инструменти и за информираност и публичност.

УО счита, че на национално ниво трябва да се запази синхрон и добрите практики, като кандидатстването през ИСУН.

Сесията бе модерирана от Генчо Генчев, кмет на община Свищов, който благодари на Сдружението за полаганите усилия общините да са информирани регулярно по темите, свързани с еврофинансирането. Той посочи, че общините имат проблеми с недостига на класифицирани експерти в сферата на еврофондовете, като основна причина за това е ниското заплащане.

Време за междинна оценка

Затрудненията, минимизиране на грешките, намаляването на административната тежест и ускоряване договарянето и изпълнението на общинските проекти по ОП „Региони в растеж“ (ОПРР), Програмите за териториално сътрудничество, ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) и ОП за храни бяха темите на втората пленарна сесия.

ОП „Региони в растеж“: по депозираните искания за плащания към 30 септември, зам.-министър Деница Николова определи изпълнението на програмата като високо рисково, особено по оси 1 и 5. По Ос 1 рискът е свързан с индикатора за верифицирани средства. Методологията за преразпределението на неусвоения ресурс се очаква да се приложи в средата на следващата година. До тогава УО ще уточни с ЕК как и за кои бенефициенти ще се прилага тя.

Най-важната задача пред общините е депозирането на искания за плащания. Всички искания до 31 декември ще бъдат отчетени при изпълнението на индикаторите. Затруднения създават некоректните и непълни пакети документи по искания за плащания. Необходимо е подобряване на качеството на техническите и финансовите отчети. В писмата за верифицирани суми към бенефициентите се дават препоръки, чието изпълнение се проследява в последствие.

Увеличават се и сигналите по нередности и наложените финансови корекции. Те са за идентични и повтарящи се грешки в обявленията и оценката на депозирани оферти. Прави и впечатление, че една и съща методика за оценка е използвана от над 20 общини. Други грешки, водещи до финансови корекции: залагането на ограничителни условия към експерти и специалисти; искане на допълнителни документи, които са на декларативен режим; изискване изпълнители да доказват реализация на сходни дейности с Акт 16. МРРБ предлага промяна в подхода за регионално планиране при обсъжданите в момента изменения и допълнения в Закона за регионалното развитие. Целта е: ново райониране, намаляване на броя на стратегическите документи и повишаване на ефекта на плановете на регионално и местно ниво.

Общинските планове и Интегрираните планове за градско развитие се обединяват, с което ще се преодолеят през следващия програмен период „белите петна“ в достъпа на някои населени места до еврофинансиране. Планира се до края на годината изменението на закона да се приеме от Министерския съвет, а в началото на следващата – и от Парламента.

До края на годината МРРБ ще издаде указания за подготовка на общинските планове за следващия програмен период.

Програми за териториално сътрудничество: много добро изпълнение. До края на годината ще се проведат заседания на Комитетите за наблюдение (КН) на трите програми по външните на ЕС граници, на които ще се одобрят проектите от двете покани, след това ще се пристъпи към договаряне. По програмата за сътрудничество с Румъния текущо се договарят проекти от резервните листи. По програма с Гърция до края на годината предстои обявяването на покана за набиране на проекти за подкрепа на МСП.

ОП „Развитие на човешките ресурси“: Изостава се с финансовите показатели, тъй като бенефициентите много често отчитат периоди от по една година и повече. При искания за плащания, отчитащи периоди от и над 6 месеца, няма достатъчно възможност да се прояви гъвкавост за коригиране на пропуски. Налице са и много пропуски и неточности при попълването на таблиците с микроданните в ИСУН 2020.

Скоро предстои обвяване на покани към общините по процедурите за патронажна грижа и за осигуряване на услуги, допълващи социалните жилища по ОПРР.

ОП за храни и/или основно материално подпомагане: По операцията за осигуряване на топъл обяд към 19 октомври са договорени над 99 млн. лв. по 208 договора, с които ежедневно се осигурява топъл обяд на 50 449 души. Опростено е отчитането, вкл. на вложени хранителни продукти, увеличена е цената на един храноден. До 31 януари 2019 г. общини, които не изпълняват проекти, могат да кандидатстват.

При настъпили промени в договори с изпълнители, бенефициентите следва да актуализират информацията към УО. АДФИ е сезирала УО за проблеми и нарушения, свързани с проведени от общините обществени поръчки.

Проведе се сходна сесия за проблемите в изпълнението на ОП „Околна среда“ и Програмите за развитие на селските райони и морското дело и рибарството.

Изпълнението на ОП „Околна среда“: До края на годината и през 2019 г. предстои обявяване на 4 процедури за общини. Първата е за изграждане на ВиК инфраструктура за Столична община, втората за демонстрационни проекти в областта на отпадъците, третата за адресиране на риска от наводнения и последната за мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух.

Програма за развитие на селските райони: По първия прием по подмярка 7.2 са договорени 99% от одобрените проекти. Остава да се сключат договори по 5 проекта, по които общини имат задължения към ДФЗ. По ВиК проектите следва да се има пред вид, че стандартните методики, одобрени от министъра на финансите, не са приложими за ПРСР .

Апелира се общините в съкратени срокове да обявяват тръжни процедури по ВиК проектите, одобрени от ДФЗ преди 4 месеца. Началникът на отдел „Обществени поръчки“ в ДФЗ е на разположение за консултации на общините.

Осъществени са общо 17 приема на проекти по отделни процедури от началото на годината. По инвестиция „Улици“ 111 проекта се оценяват за административно съответствие и допустимост. По инвестиция „Училища“ по 23 проекта с над 13 точки се чакат разяснения преди договаряне – срок за отговор 13 ноември. По инвестиция „Детски градини“ по 15 проекта в същия срок се чакат допълнения.За инвестиции във физкултурни салони (15 проекта) и спортни площадки (8 проекта) има готовност за финален оценителен доклад през следващата седмица. По инвестиция „Площи“ в оценка са 35 проекта, а по инвестиция „Енергийна ефективност“ -  47 проекта.

ДФЗ е изискал разяснения от УО по отношение третиране на сгради, в които, освен административни услуги, се извършва и стопанска дейност. Бюджетът по приема е 100 млн. евро, а стойността на депозираните проекти е 189 млн. евро.

По подмярка 7.2. се разплащат и заявки за възстановяване на ДДС.  Забавят се искания за плащания, поради междувременно влезли в сила актове за задължения към ДФЗ. Изплащането ще стане веднага след подписването на тристранни споразумения.

От миналата седмица МФ разписва тристранни споразумения. Апелира се общините да се възползват и от възможността за безлихвени кредити за междинни и окончателни плащания и да депозират максимално голям брой искания за междинни плащания до края на годината.

УО и ДФЗ започват индивидуални срещи с общините, на които ще се дискутират възможности за депозиране на заявки за плащания. Това дава възможност до средата на 2019 г., в годишния доклад за изпълнението на ПРСР, да се отчетат дейности по напредък за постигането на целите.

Програма за морско дело и рибарство: Сключени са 2 договора за рибарски пристанища с Бургас и Варна за 8.8 млн. лв. В оценка са проекти на Поморие, Несебър, Созопол и Бургас.

Предоставена е подготвителна помощ на 14 МИРГ, 8 стратегии ма МИРГ за 31 млн. лв. са договорени. Предстои сключване на още 2 договора с МИРГ Самоков и Силистра след одобрение от ЕК на изменение на програмата.

Форум на 39-те общини-бенефициенти на Ос 1 на ОПРР

Информация от УО на ОПРР: В ход е публично обсъждане на изменение на насоките за Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие по Ос 1 за разписване на процедура за предоставяне на комбинираната подкрепа – БФП финансови инструменти, при интервенции в културна инфраструктура и студентски общежития. Министерство на културата ще оказва съдействие.

С ЦКЗ са договорени и промени във функционалните характеристики на ИСУН, които да позволяват верификация при анексиране на договори, депозиране на няколко междинни плащания, депозиране на междинно и окончателно плащане и др. Някои промените ще бъдат факт до седмица, други до около две. Призовава се за своевременно отчитане на изпълнени обекти в искания за междинни плащания. Апелира се да не се използва процедурата по временно спиране на договорите, ако това не е необходимо. По настояване на одитния орган, при искания за временни спирания ще се изисква подкрепяща документация: В исканията за плащания има несъответствия между одобрени технически спецификации от УО и доставено от изпълнител оборудване/обзавеждане. Обръща се внимание на необходимостта от спазването на Единния наръчник за информация и публичност, т.е. събития по първи копки, билбордове и др.

По проектите за енергийна ефективност, при липсата на доказателства за под 60% спестявания, няма да се верифицират разходи. Препоръчително е общините да заложат средства в бюджетите си за 2019 г. за обследвания за доказване на спестяванията. По предходната програма също се констатира неизпълнението на предписания от проверки на място.

Събитието подкрепя общините в предизвикателствата по подготовката, управлението и изпълнението на проекти, съфинансирани от фондовете на ЕС. То се утвърди като място за диалог и партньорство между експертите от общините и управляващите органи в съвместната им работа. Бизнесът също намери своето място като пълноценен партньор на това събитие. Партньори в това издание на Срещата бяха  „ЛИДЕР ЛАЙТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „Пайплайф България“ ЕООД, “Си Ем Ел България” АД и  „МЕГАТРОН“ ЕАД.

В програмата на форума и тази година бяха включени дискусии с управляващите органи на оперативните програми, програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, ПРСР и ПМДР, по които бенефициенти са общините.

Срещата е време и за равносметка какво бе постигнато, но тя е също и поле за споделяне на идеи и предложения за по-ефективното усвояване на европейските фондове, където опитът и натрупаната практика на всеки участник са ценни и полезни.

В дискусионните форуми „Попитай упраляваящия орган” всеки от участниците имаше възможност да постави актуални въпроси и проблеми и да предложи работещи решения за подобряване на съвместната работа на общините с управляващите органии, така че съвместно да се търсят нови и по-успешни решения за осигуряване на по-добро качество на живот на гражданите. Интересна дискусия се разви и на форума, посветен на Воденото от общностите местно развитие, на която участниците получиха разяснения по указания за прилагане на процедурите и актуална информация от колегите от МЗХГ, ДФЗ, МОСВ, ОПИК, ПМДР.

За първи път в програмата беше включен и Уъркошоп, посветен на Междинните звена от 39те общини, бенефициенти по приоритетна ос 1 на ОПРР. Заедно с Управляващия орган, експертите обсъдиха новите критерии за оценка по приоритетната ос, както и въпроси, свързани с процедурните правила.

Традиционно специално място беше отделено на финансовите инструменти. От Фонд мениджъра представиха актуална информация по процедурата за избор на фонд посредници и процедурите за кандидатстване пред тях. Дискутирани бяха и особеностите на проектите за туристически атракции, а участниците получиха информация за какво друго можем да търсим нисколихвено кредитиране от инструментите на Фонд мениджъра.

И тъй като е време за междинна самооценка, на официалната вечеря бяха отличени 5 проекта, номинирани от управляващите органи за добри практики по изпълнението на проекти. Награди получиха общините Асеновград, Ситово, Столична община – район Красна поляна, Кюстендил и Горна Оряховица.

По Оперативна програма „Околна среда“ бе отличена община Асеновград  за проекта й  за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за града,  разработен с оглед преодоляване на проблемите, свързани със съществуващата инфраструктура за питейни и отпадъчни води и осигуряване на екологосъобразно пречистване и заустване на битовите отпадъчни води. Общата стойност на проекта е 106 072 089.50 лева, а реално изплатените средства по данни от ИСУН към ноември 2017 г. са  35 326 697 лева.

Оперативна програма „Региони в растеж“ номинира община Горна Оряховица за проекта ѝ за подобряване на образователната среда в общинския град, чиято цел е да осигури подходяща инфраструктура, обновена, подобрена и модернизирана образователна и работна среда за учениците, подрастващите деца и работещите и да приобщи и социализира деца от маргинализирани групи, вкл. роми.   Обща стойност на проекта: 2 925 837.69 лв., а реално изплатени средства към ноември 2017 г. са 2 065 588.36 лв.

По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“  бяха отличени 2 проекта   – на община Ситово и Столична община - Район "Красна поляна", всеки на стойност близо половин милион лева, от които усвоени до ноември 2017г. са почти 400 000 лева по всеки от проектите. Проектът на Ситово  BG05M9OP001-2.002-0118-C02 „Съпричастие-подкрепа, отговорност“ е с основна цел  гарантиране на достоен живот в общността на хората над 65 години и хората с увреждания на територията на общината чрез разширяване на услугите на Звеното с услуги в домашна среда, а именно допълване с услуги „социален асистент“, „домашен санитар“ и „личен асистент“. BG05M9OP001-2.002-0214-C02 Проект "Подкрепа за независим живот" на район Красна поляна  предвижда осигуряване на достъп до интегрирани услуги, според специфичните потребности на човека в неравностойно положение въз основа на индивидуална социална оценка чрез подкрепа за създаване на нов Център за почасово предоставяне на услуги за социално включване в общността и в домашна среда, в Район "Красна поляна".

ИНТЕРРЕГ-ИПП  награди проект CB006.1.21.164 „Повишаване на туристическия потенциал на общините Кюстендил и Конче - устойчиво съвместно бъдеще“ по  „Трансгранична програма България – Македония“. Главната цел на проекта,  който е на обща стойност 412 105 евро,  е да се подобри достъпността до съхраненото природно наследство и природни ценности в общините Кюстендил и Конче, да насърчи устойчивото използване на потенциала на екологичните ресурси за балансирано развитие на туризма от двете страни на границата на трансграничния регион.

Събитието, благодарение на активността и постоянството на общинските евроексперти, се утвърди като най-важния форум за професионалната им общност - новаторите в екипите на общинската администрация за намиране на успешна реализация на идеите на местната власт. През годините то се превърна в зона за диалог между експертите от общините и управляващите органи в съвместните им действия по усвояването на европейските средства, идеи и практики. 

Този мащабен експертен форум се утвърди през годините като място, където се обменят идеи, опит и практики за подобряване на процесите на подготовка, изпълнение, управление и отчитане на общинските проекти, съфинансирани от фондовете на ЕС.

В програмата на Срещата и тази и през 2015 година бяха включени дискусии с управляващите органи на оперативните програми, програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, ПРСР и ПМДР, чиито бенефициенти са общините.

Специално внимание бе обърнато на предизвикателствата пред общините в работата с ИСУН 2020, както и на инструмента Водено от общността местно развитие (ВОМР).

В дискусионните форуми всеки от участниците можеше да постави свои въпроси, с компетентно мнение да подпомогне работата на колегите си, да предложи работещи решения за подобряване на съвместната работа на общините с управляващите органи.

В рамките на Срещата организирано бяха посетени обекти на Столична община, реализирани с европейско финансиране. Съпътстващата програма включваше пешеходна разходка от хотела по настаняване до общинския културен институт „Музей за история на София“ и реставрираният античен културно-комуникационен комплекс „Сердика” (Ларго). 

В Срещата участваха над 250 кметове, заместник-кметове, общински съветници, директори на дирекции и общински експерти, натоварени с трудната и отговорна задача при кандидатстването на общините за европейско финансиране. И тази година във форума се включиха почече от 50 гости - ръководителите и техните екипи от Управляващите органи на програмите, чиито бенефициенти са общините, както и институции имащи отношение към усвояването на  средствата от ЕС – Народно събрание, Министерски съвет, ресорни министерства, Агенцията за социално подпомагане, ДФ“Земеделие“, Агенцията за държавна финансова инспекция, Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, Сметна палата.

Срещата бе официално открита от -жа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Сдружението. Тя насочи фокуса върху новите дрехи на програмен период 2014 – 2020- приемането на два нови закона – за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и изцяло новия закон за обществените поръчки (ЗОП). Бе направен преглед и на общите правила за допустимост на разходите и една изцяло нова тема – възможността за многофондовото финансиране на Воденото от общността местно развитие – познато ни досега като Подход ЛИДЕР, финансиран само от Селската програма.

Г-жа Чавдарова използва присъствието на председателя на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове г-н Светлин Танчев и народният представител от комисията г-н Петър Петров, за да акцентира върху все още откритите въпроси, поставени от НСОРБ, които до момента не са отразени, а именно:

В Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове:

- Да се включат текстове, указващи случаите, в които наложени финансови корекции не се възстановяват от бенефициентите, на база на заложените в ПМС 134/2010, а именно – когато корекцията е наложена на бенефициента заради отразяване на разпореждания на управляващите органи, когато грешката е поради нетранспорнирано законодателство и когато има влязло в сила решение на ВАС;

- Да отпаднат обезпеченията на авансовите плащания за общините, в качеството им на публичен орган;

- Еднозначно да се регламентира електронното кандидатстване и отчитане на проектите, както и осигуряването на обективна и независима оценка на проектните предложения;

- Въвеждане на равнопоставени срокове за провеждането на отделни процедури както за бенефициентите, така и за управляващите органи.

- Да се регламентира дейността на Фонд „ФЛАГ“ ЕАД като доказал своята полезност национален инструмент в подкрепа на общините в процеса на усвояване на средства от ЕСИФ, като по този начин се осигури неговата устойчивост.

В проекта на Закон за обществените поръчки:

- Преразглеждане на уредбата на процедурите по обжалване пред КЗК и ВАС като наред с оптимизиране на сроковете се регламентира ред, който да предоставя възможност на възложителя да упражни право на отзив в случай на обжалване на неговите актове.

- Премахване на намесата на възложителя в отношенията между изпълнител и подизпълнител при заплащане на извършена работа;

- Подобряване на координацията между контролните органи;

- Подобряване на уредбата на т.нар. «ин-хаус» обществени поръчки.

Основните разлики между настоящия и отминалия програмен период в общите правила за допустимост на разходите през програмен период 2014 -2020 бяха представени от г-жа Мануела Милошева, директор на Сертифициращия орган в МФ.

- ЕК възстановява до 90% междинните плащания за съответната счетоводна година;

- УО е задължен до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, да е договорил като минимум определения бюджет за съответната година съгласно финансовия план на оперативната програма;

- Задължение на УО за включване в договорите/заповедите за предоставяне на БФП условие, задължаващо бенефициентът да сключи договорите с изпълнителите до 12 месеца от датата на влизане в сила на договора/заповедта за предоставяне на БФП. При неспазване на условието договора/заповедта се прекратява/отменя;

- Прилагане на фиксирани ставки за проектите, генериращи приходи;

- Размер на авансовите плащания към бенефициентите:

   1. до 10% за инфраструктурни проекти над 5 млн. лв. В този случай авансовото плащане е в размер на 1%, като остатъкът се изплаща след сключване на договори за строителство или договори за доставка на оборудване, ако са основни;

   2. до 20% за всички останали проекти;

  3. до 35% за публични бенефициенти, изпълняващи проекти по ОП „Региони в растеж”, ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” и ОП „Околна среда”.

Концепцията за прилагането на инструмента Воденото от общностите местно развитие (ВОМР) и неговото многофондово финансиране бе представен от г-жа Марияна Кордова, директор дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС“ в МС и г-н Стефан Спасов, началник отдел „ЛИДЕР“ в МЗХ. Те представиха акцентите в разликите между досегашния подход ЛИДЕР и ВОМР.

В рамките на Дискусионния  форум „Общини и европроекти – успехи, уроци, нови предизвикателства“ бяха обсъдени Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020) и  Информационна система за управление на проекти по оперативни програми (ИСУП) е системата разработена от НСОРБ по проекта Е-ПОДЕМ.Част от Програмата на Събитието бяха Дискусионен форум и 6 работни сесии.

Г-жа Малина Крумова, директор дирекция „Системи за управление на средствата от ЕС“, МС  сподели с участниците новите функционалности на системата ИСУН 2020  и какви са намеренията на дирекцията за бъдещото й развитие и надграждане.  Най-важни промени за настоящия програмен период:

- Цялата комуникация с бенефициентите ще бъде електронна.

- Кандидатства се електронно, със стандартизиран формуляр. Целта е  чрез изградените уеб-форми значително да се намали използването на хартия (само техническата документация ще остане на хартиен носител), информацията да бъде по-добре структурирана и по-голямата част от документите да се изпращат електронно, подписани с електронен подпис.

Предстоящи задачи за развитие на системата ИСУП  включват:

- Интеграция на ИСУН 2020 и ИСУП чрез създаване на възможност за автоматизиран двустранен обмен на структурирани данни в електронен формат

- Ползване от общините на част от въведените в ИСУП данни за осигуряване публичност на информацията за кандидатстването и изпълнението на проекти по ОП

- Изграждане автоматизиран интерфейс на ИСУП към ползваните от общините документооборотни системи

В работните панели, посветени на програмите с европейско финансиране, по които общините са бенефициенти,  бе направена равносметка на изминалия програмен период, бяха посочени „силните“ и „слабите“ страни в изпълнението и прилагането  програмите, бяха извлечени поуките и очертани отговорите на ключови въпроси и през програмен период 2014-2020, за да се мотивира и отстои европейски ресурс за полезни за общините дейности.

Участниците н събитието получиха и практическия наръчник „Европейски фондове за общините 2014 -2020“ - издание написано „от колеги за колеги“, изцяло практически ориентирано, с амбиция да събере на едно място целият проектен цикъл, както и всички достъпни за общините финансиращи програми през периода.

Националната среща приключи с дискусия с представителите на контролните органи, които извършват проверка и одит на проектите, финансирани със средства от ЕС. Участие в сесията взеха представители на ИА ОСЕС, АДФИ, Сметна палата и експерти от Управляващите органи на оперативните програми и ДФ „Земеделие“. Обсъдени бяха най-често регистрираните нарушения и грешки, както и подходите и механизмитие, които всеки от контролните органи прилага в своята работа. За поредна година, участниците в Срещата се обединиха около предложението да се търси „уеднаквяване“ в тези подходи, особено в областта на обществените поръчки, за да не стига до разнопосочни решения. Изразена беше надежда, че с приемането на двата нови закона за ЗУСЕС и ЗОП, трайно ще бъдат преодолени срещаните до сега трудности както от бенефициентити, така и от контролните органи.

Спонсор на Седмата национална среща на евроекспертите от общините бе „Българска консултантска организация“ ЕООД (БАКЕП)

Презентациите представени по време на Срещата.

Програма на Срещата

Участие във форума взеха 192 представители на общините – кметове, заместник-кметове, общински съветници, директори на дирекции и общински експерти, натоварени с трудната и отговорна задача при подготовката и изпълнението на европейски проекти.

В приветствието към участниците ръководителят на представителството на Европейската комисия в България – Огнян Златев, отбеляза факта, че провеждането на срещата на евроекспертите от общините съвпада със старта на работата на новата Комисия, която има изключително амбициозна програма. С новата енергия и подход ще се постави различна отправна точка за всички страни-членки и ще се осигури успешното излизане от кризата. За България европейските фондове са от изключително важно значение. Затова трябва да се придържа строго към новите правила, които ще гарантират дългосрочната перспектива на резултатите. Господин Златев заяви, че за ръководената от него институция е важно да знае проблемите на общинските евроексперти, защото местната власт е една от най-устойчивите структури в страната. „Разчитаме на вас и използваме всяка възможност да чуем вашите проблеми, а желанието и интересът ни да работим с вас наистина е голям“. 

Заместник-министърът на регионалното развитие на служебния кабинет Йорданка Чобанова подчерта, че обединените усилия на правителството и на НСОРБ са дали реални резултати в полза на гражданите и тяхното бъдеще. „Националното сдружение е не само най-добрият събеседник, но и верен медиатор за създаване на по-топли връзки между общините”, заяви тя.

В събитието се включи и Атанаска Николова – зам.-министър на околната среда и водите в служебния кабинет. В дискусиите участва и Дора Бурова директор дирекция „Одитна дейност“ в ИА „Одит на средствата от Европейския съюз”, ръководителите на управляващите органи на оперативните програми и ПРСР итехните екипи, експерти от ДФ „Земеделия“ и Фонд ФЛАГ.

Срещата започна с темата „Споразумението за партньорство и нормативна рамка 2014–2020“ представена от общинските информационни центрове в София и Видин. Те запознаха участниците с промените в Регламентите на ЕС и Споразумението за партньорство 2014–2020 г.

Очаква се новите правила на ЕС за партньорство да дадат повече права на местните и регионални власти в планирането и изпълнението, както и да допринесат за растежа и заетостта в регионите. В рамките на равносметката от изминалия програмен период при присъединяването си към ЕС брутният вътрешен продукт на страната ни е бил 30% от средния за страните-членки, днес той вече е 47%. През 2013 г. България е успяла да постигне най-висок процент усвояемост на средства от Европейския социален фонд в целия ЕС.

За да засили своето икономическо, социално и териториално сближаване, Съюзът си поставя за цел да намали разликата между нивата на развитие на различните региони и изоставането на най-малко облагодетелстваните региони, и че специално внимание трябва да се отделя на селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия.

За периода 2007–2013 на база индикатор „население“, 62% от евросредствата са били насочени към по-развитите райони, а за новият период индикаторът „сближаване“ ще насочи 72% от евросредствата към по-слабо развитите райони.

Акцент в представянето бяха правилата за новия програмен период. Европейските структури и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще предоставят подкрепа за изпълнението на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и за изпълнението на специфичните задачи на отделните фондове, съгласно заложените в Договорите цели, включително икономическото, социалното и териториалното сближаване, като отчитат съответните интегрирани насоки, заложени в стратегията „Европа 2020“.

Размерът на европейското финансиране за България общо възлиза на 15 860 млн. евро. Политиката на сближаване е очертана в Общата стратегическа рамка (ОСР) на Споразумението за партньорство за България. Страната ще следва четири стратегически приоритета през следващите седем години:

−      Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж;

−      Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж;

−      Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж;

−      Добро управление и достъп до качествени обществени услуги.

Предстоящите стъпки:

−      Очаквано одобрение на програмите от ЕК – юни 2015 г. ;

−      Изпълнение на предварителните условия по СП;

−      Приемане на Закон за управление на средствата от ЕС и свързаната нормативна база;

−      Междуведомствени координационни групи и ВОМР

−      Системи за управление и контрол (СУК) и ИСУН 2020 г.

146 участника от 71 общини се включиха в ежегодното събитие, превърналото се вече в традиция.

Форумът беше структуриран в пленарни сесии и паралелни дискусионни форуми. В работен режим експерти от управляващите органи на всичките оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони дискутираха с участниците от общините текущото изпълнение на програмите и въпроси и казуси, възникнали в хода на изпълнение на проектите.

В рамките на работните срещи по всяка от оперативните програми бяха обсъдени проектите, които следва да се довършат до 2013/2015 г., както и последните схеми, по които предстои сключването на договори в рамките на настоящия програмен период.

По ОП „Околна среда“ беше отчетено, че до края на периода по приоритетна ос 1 предстои пускането в експлоатация на още 50 ПСОВ и изграждането и реконструирането на 1 700 км ВиК мрежа, а по приоритетна ос 2 - изграждането на 11 сепариращи и 18 компостиращи инсталации, 9 съоръжения за рециклиране и пускане в експлоатация на 18 клетки.

Очаквано по ОП „Развитие на човешките ресурси“ общините очакваха да получат отговор как ще се изпълняват проектите от Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”. От УО беше отчетено, че общините бенефициенти са късно информирани за броя и състоянието на децата и младежите с увреждания, които ще бъдат настанени в услугите на територията на съответната община. Към момента по проект “Детство за всички” не се насочват деца и младежи за настаняване в услугите в пълен капацитет, а част от децата и младежите, насочени за настаняване в новите услуги, не отговарят по възрастов признак, съгласно съответните методики за предоставяне на дадените услуги или са с много тежки увреждания, зависими от специализирана медицинска грижа и оборудване и имащи нужда от постоянно обгрижване. Средствата, съгласно ЕРС, се оказват недостатъчни с оглед необходимостта от допълнителен квалифициран персонал, както и поради необходимостта от специализирана медицинска апаратура. Методиката от УО на ОП РЧР за отчитане на ЕРС и възстановяването на разходите е изготвена въз основа на реалната заетост в услугите, а не на база капацитет. В тази връзка от страна на МТСП,АСП и ДАЗД са предприети следните стъпки за успешното изпълнение на проектите по схемата - приет е План за действие по възникналите проблеми; извършена е промяна в критериите за избор на операция; продължава работата по разпределяне на целевата група в пълен капацитет по изградената и изграждаща се социална инфраструктура за общините, с които предстои сключването на договори по Компонент 2, а УО на ОПРЧР има готовност за допълнителни индивидуални консултации по изпълнението на проектите.

По ОП „Административен капацитет“ беше отчетено, че през 2013 г. в изпълнение са 383 договора с общински администрации на обща стойност 33,6 млн. лв., а в процес на сключване са нови 159 договора. До края на 2013 г. предстои да бъдат отворени три процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като едната ще бъде за обучение на общински служители (подприоритет 2.2) на обща стойност – 4 млн.лв.

По Програмата за развитие на селските райони дискусията се фокусира върху изпълнението на плана за действие по усвояване на бюджета за 2013г. и своевременното договориране на проектите по мерки 321, 322 и 313, подадени по приема от септември т.г., особено в частта за авансовите плащания по общинските проекти до края на  година с цел избягване на загуба на средства от ЕС.Експертите от общините споделиха, че липсата на яснота относно крайния срок за договорирането на тези проекти прави все по-трудно изпълним ангажимента им да подадат заявки за авансови плащания буквално в последния момент и поставя на риск както изпълнението на плана за действие по усвояване бюджета на програмата, така и на самите проекти.

По Оперативна програма „Регионално развитие “2007-2013“ беше отбелязано, че няма да бъдат загубени никакви средства за 2013 г., за което основен принос имат общините. Сключени са 1085 договора с обща стойност на договорените средства в размер на 3,103 млрд.лева, което представлява 99 % от бюджета на програмата.  Разплатени до момента са 1,740 млрд. лева, което представлява 56 % от размера на договорените средства и 55 % от бюджета на програмата. Общините могат да подават искания за междинни плащания към ОУ без реално извършени дейности - достатъчна е авансова фактура за плащане към изпълнителя. По отношение на провежданите процедури за обществени поръчки се констатира, че общините вече имат много голям опит и във времето правят все по-добри, все по-качествени, все по-законосъобразни процедури. По 17 договора са наложени допълнителни финансови корекции, като следва да се има предвид, че мисиите и одитите се връщат назад във времето и е трудно да се намерят аргументи за неналагане на финансови корекции. Има случаи на обявени процедури, в които е очевидно прилагането на методика на средните цени, което е недопустимо. Тези неща е много важно да се прецизират, когато се изготвят методиките на обществните поръчки.

Основен акцент в програмата на Срещата беше поставен и върху подготовката на следващия програмен период, общинското участие при формулирането и при постигането на националните приоритети и най-вече каква ще бъде демаркацията на дейности, територии и финансиране в следващия програмен период.

По темата пръв взе думата г-н Страхил Ангелов, член на парламентарната комися по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Народно събрание. Той сподели, че европейското финансиране трябва да има допълващ характер към политиките на българската държава, но все още е единствен източник за решаване на най-различни проблеми в съответните сектори на местните власти. Според него народните представители и правителството трябва да търсят алтернативни източници, тъй като европейските фондове са недостатъчни за покриване нуждите на страната. Той отбеляза, че само за водния сектор, в средносрочна перспектива, са нужни 12 млрд. лева, за да се постигнат изискванията на директивата за отпадни води, а едва ли ще имаме повече от 2 млрд. лева в рамките на следващия програмен период.

Подготовката на нормативната уредба на страната ни за следващия програмен период беше представени от Екатерина Алексиева, експерт в дирекция „Програмиране на средствата от ЕС“, Министерски съвет. Тя сподели с участниците в Срещата, че основната идея е бъдещата нормативна уредба да бъде максимално опростена и уеднаквена, а не както до момета – всяка оперативна програма да има свои правила, отделни процедури и формуляри, което е тежест, както за администрацията, така и за бенефициентите.

По отношение на самата подготовка за следващия програмен период, г-жа Алексиева подчерта, че в Споразумението за партньорство (СП) България е идентифицирала основните предпоставки, които ще допринесат за дефинираните в Стратегия «Европа 2020» три типа растеж – интелигентен, устойчив и приобщаващ. За приобщаващия растеж фокусът ще бъде поставен върху образованието, квалификацията и заетостта, за интелигентния растеж основните инвестициите ще бъдат в наука, иновации и конкурентни МСП, а за постигане на устойчив растеж акцентът ще бъде върху свързаността и зелената икономика.

В допълнение за България е откроена важността на хоризонтален приоритет по отношение на капацитета на администрацията и съдебната система и стратегическо териториално измерение. Г-жа Алексиева сподели, че за всеки от 5-те фонда (Кохезионен фонд, Европейски фонд за регионално развиние, Европейски социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за морско дело и рибарство) има определени предварителни условия. За неизпълнени условия при официалното подаване на СП за одобрение от ЕК, ще се предложат действията, които трябва да бъдат предприети на национално или регионално ниво и график за тяхното изпълнение с цел да се гарантира изпълнението им не по-късно от 2 години след приемането на СП или не по-късно от 31 декември 2016 г., като се взема по-ранната от двете дати. При неизпълнение на условията, страната ще подлежи на спиране на средства от фондовете.

С РМС 328/25.04.2012 г. са одобрени тематичните цели, чрез които България допринася за целите на стратегия Европа 2020, както и програмите за 2014-2020 г. и водещите ведомства за тяхното разработване. Обхвата на нормативната уредба за следващия програмен период включва:

·       Постановление за създаване на комитети за наблюдение на СП;

·       Постановление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ;

·       Постановление за допустимостта на разходите;

·       Постановление за избор на изпълнител от страна на частно-правните бенефициенти;

·       Постановление за финансово управление и контрол.

Безвъзмездната финансова помощ през периода 2014-2020 г ще се предоставя по нови правила, които да включват: :

·       Типизирани формуляри за кандидатстване;

·       Унифицирани насоки за кандидатстване;

·       Намаляване на административната тежест:

–      гарантиране на възможността цялата комуникация да се осъществява по електронен път;

–      еднократно подаване на документи;

–      проверяване на информация, налична в публични регистри, по служебен път;

–      адресиране на нуждите на бенефициентите;

–      публично обсъждане на ИГРП;

–      удължаване на срока за обсъждане на Насоките за кандидатстване

• Оптимизиране и опростяване на процедурите:

–      предоставяне на финансова помощ с решение на УО

–      опростено кандидатстване и изпълнение на „малки проекти“

–      интегрирани проектни предложения

–      прилагане на бюджетни линии

·         Допустимост на разходите

−      общо постановление за допустимостта на разходите по всички програми, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ и КФ, с което се отчитат натрупания опит и добрите практики от настоящия период и се постига унификация по отношение на правилата за групи разходи, които са хоризонтални за всички програми

–      уреждане на всички хоризонтални въпроси ,които досега са били обект на допълнителни методики

–      акцент върху възможностите за прилагане на различни форми на опростени разходи, включително съвместни планове за действие.

Тези промени са в резултат от натрупания досега положителен и не толкова положителен опит. С тях се цели да се преодолеят недостатъците, констатирани през настоящия програмен период, а именно:

·         различните правила по отделните програми;

·         вътрешни правила и процедури, създаващи допълнителна административна тежест;

·       многократно изискване на едни и същи документи;

·       изискване от бенефициентите на документи, налични в публични регистри;

·       забавяне на плащанията;

·       дублиране на контроли.

Сроковете  по подготовката на следващия програмен са: :

·       финализиране на проектите на нормативни актове – ноември 2013 г.;

·       обсъждане на проектите с ключовите партньори – ноември 2013 г.;

·       процедура за междуведомствено обсъждане – декември 2013 г.;

·       внасяне в Министерския съвет – януари 2014 г., но не по-рано от влизането в сила на регламентите за ЕСИФ.

(Презентациите от работните среща проведени с експертите от Управляващите органи на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони, както и от общите пленарни сесии можете да намерите на www.namrb.org)

В последния ден от Срещата дискусията беше посветена на мониторинга, контрола и одита върху изпълнението на общинските проекти. В рамките на сесията г-жа Добринка Михайлова, изпълнителен директор на ИА „ОСЕС“ представи правилата и процедурите, от които агенцията се ръководи в своята дейност, както и различните нива на контрол.

Първото ниво на контрол за общинските проекти са управляващите органи (УО), които селектират проектите, оценяват ги, сключват договорите, верифицират ги, проверяват обществените поръчки и допустимите разходи, извършват контрол на място на качеството и устойчивостта на инвестицията. Следващото ниво на контрол е Сертифициращият орган (СО), на когото УО представя доклад. СО извършва частична селекция и няколко проверки, с които преповтаря работата на УО, за да „припознае“ за допустими от неговото ниво на контрол верифицираните от УО искания и да ги изпрати, като сертифицирани в декларация към ЕК. След като ЕК възстанови средствата, тогава те стават предмет на одит от ИА „ОСЕС“  – година по-късно от останалите във веригата на контрол. Към днешна дата агенцията подготвя контролния доклад, който се отнася за верифицираните от УО и сертифицирани от СО разходи, извършени през 2012 г.

Агенцията първо оценява системата на УО - доколко успява да „хване“ грешките и да ги коригира своевременно, т.е. ОСЕС всяка година оценява ефективността на контрола, осъществяван от УО и СО. Тази оценка е важна, тъй като въз основа на нея се преценява колко и какво да се одитира. Агенцията „преповтаря“ контрола на УО и СО, като селектира верификациите и съпоставя резултатите. Ако се установи, че УО е констатирал грешките, които и агенцията е установила, тогава заключението е, че системата на I-во ниво е ефективно функционираща.

Ако има разминаване в оценката и квалификациите с УО се прави анализ на грешките, като възможните резултати от този анализ са два: контролът е бил ефективен, т.е. установил е грешките, но е направена неправилна квалификация (например нарушение на ЗОП) и е оценил финансовото влияние с 5%, а по Националната методика е трябвало да бъде 25% корекция. Това означава, че системата е ефективна, но трябва да се коригира подхода.

По принцип ОСЕС преповтаря малък брой верификации (около 20 от извършени стотици), затова е изключително важно да няма разминаване в тези контроли. Ако се установи няколко пъти една и съща грешка, явно липсва въпрос, който да констатира адекватно този проблем. В този случай проблемът се квалифицира като системен и се препоръчва на УО или да се съгласи на плоска финансова корекция по цялата схема, примерно 2%, тъй като не е осигурил качествен, правилен и адекватен контрол или да отвори всички проекти и да види дали в договорите има клаузи, които му дават право да коригира бенефициентите.

Оцеката, която дава ОСЕС през последните години на управляващите органи е добра. Тя се формира като цялата база данни се селектира от софтуера на база основни показатели и коефициент на прецизност. Така в извадката попадат определен брой бенефициенти. За ЕК е важно да е сигурно, че в извадката няма нищо манипулирано и тя е точна и обективна.

Уведомяват се бенефициентите, изискват се определени документи и се определя дата за проверка. Използва се една й съща методология и одитен софтуер, като проверката започва в УО с преглед на досието на съответния проект и попълване на част от въпросника. Одиторите извършват допълнителни проверки на място в счетоводната програма на бенефициента, оригиналните документи, контрол на физическото състояние на инвестицията.

Всяка констатация и квалифицикация с нарушение минава през няколко нива на контрол и чак тогава се взима решение каква да бъде финансовата корекция. Всеки бенефициент има право в рамките на 30 дни да предостави контрааргументи – ако някъде одиторите са пропуснали да отчетат факт, ако липсват писмени аргументи и доказателства или не са били предоставени, за да се стигне до промяна на констатацията.

Работата на ОСЕС се проверява от ЕК и всяка година агенцията попада в извадката на някоя от Генералните дирекции на ЕК. На основата на извършената от ОСЕС извадка се селектират определени одитирани проекти, преповтарят се проверките и се търси да се установи дали одиторите са „хванали“ всички факти и ако е имало нередности, правилно ли са ги квалифицирали и правилно ли са предложили корекции.

Европейската сметна палата одитира ЕК и докладва на Европейския парламент за парите, които са похарчени от всички фондове и дали тези фондове от европейския бюджет са похарчени правилно. Европейската сметна палата прави извадка – различни държави, определени програми. Тя има по-различен подход от ЕК, като основното в него е – „нулево ниво“ на търпимост към грешките. Когато Европейската сметна палата установи някакво нарушение, проверява доколко то е оказало влияние върху законосъобразността и допустимостта на разходите. Ако при оценката се установи, че нарушението е наистина сериозно, то палатата приема целият извършен разход за недопустим, т.е.100%, целия проект като неправилно финансиран с европейски средства. Ако има нарушения ги анализира и ги извежда в констатации и очаква съответната държава да реагира, като следи как ще бъдат коригирани „нарушенията“. 

EK е дала възможност на държавите да допускат грешки в рамките на 2% от всички сертифицирани разходи, т.нар. ниво на същественост. Ако грешката, която е установена от ОСЕС е под 2%, може да се направи заключение, че системата работи в разумна степен на увереност, контролът е ефективен и дори и да има грешки, те са в рамките на допустимото. Ето защо всички УО много стриктно работят и се стремят да не изпаднат в ситуация да имат грешки над 2% констатирани от ОСЕС. Над 2% грешка означава спиране на парите за държавата.

Досегашните насоки и указания на ЕК даваха възможност при установяване на нередности и системни пропуски за всеки конкретен казус да се анализират грешките и да се направи опит да се установи какво е ралното финансово влияние и с колко реално е ощетен европейския бюджет.

Ако това не е възможно да бъде направено или е много сложно да бъде фиксирано като грешка, тъй като в много случаи е трудоемко да се преповтаря се прилага т.нар. пропорционален подход - определена плоска корекция – 25%, 10%, 5 %, санкционираща подобни нарушения.

След последните проверки от ЕК, ИА „ОСЕС“ променя подхода си по отношение на нарушенията на правилата за възлагане на обществени поръчки. При установяване на използването на критерии за подбор на участници в процедури за възлагане на обществени поръчки като показатели за оценка на офертите ще се предлага налагане на финансова корекция по пропорционалния метод, в съответствие с предвиденото в т.6 от Насоките за определянето на финансовите корекции. При установяване на прилагане на „неясни методики“ за оценка на офертите ще се прилага същия подход и ще се предлага налагане на финансови корекции по пропорционалния метод. Предстои УО да отворят всички тези случаи, в които няма ясна методика и има смесване на критерии за подбор и оценка. В 14 от 220 проекта са установени подобни нарушения. Ще се направи преглед и на всички верификации за 2013 г., които ще станат обект на проверка следващата година и могат да попаднат в извадката на ОСЕС.

В рамките на Срещата бяха представени и разработените по проекта на НСОРБ „Е-ПОДЕМ“:

·         специализиран софтуер за електронизация на дейностите на общините по европейски проекти;

·         основни дейности и функции, които се очаква да бъдат поети от общинския ресурсно-координационен център.

На заседанието на Постоянната комисията по управление на европейските фондове към НСОРБ бяха взети няколко решения, които се отстояваха като общи позици в рамките на отделните сесии от програмата на Срещата:

·         Да се предложи удължаване на срока за кандидатстване до края на м.януари, намаляване на горната граница на проектите, включване на обучения по ЗОП и на общинските съветници като целева група по предстоящата процедура за обучения на общинските администрации по ОПАК.

·         Да се информира УО на ОПАК за недостатъчно добрата квалификация на лекторите, не добрите условия, пропуските в логистиката при провеждането на обученията от ИПА.

·         Да се информира УО на ОПРЧР и АСП за необходимостта от публикуване на информация за промените в операция „Да не изоставаме нито едно дете”. Да се настоява за провеждане на обучения на общините, които предстои да сключат договори и за индивидуални консултации при необходимост.

·         Проекти на новите ПМС-та уреждащи управлението и разходването на европейските средства за периода 2014-2020г. да се изпратят на членовете на Комисията за коментари. При възможност да се организира заседание на ПК, в рамките на което същите да бъдат обсъдени. Проект на изменението на ПМС-то за налагане на финансови корекции да се изпрати на членовете на ПК за коментари.

Направено беше предложение да се възстанови добрата практика по провеждане на месечни координационни срещи с УО на ОП и ДФЗ.

На форума присъстваха: г-н Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС; г-жа Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройство; г-жа Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите; г-жа Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и храните и ръководител на УО на ПРСР; г-жа Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд „ФЛАГ“; г-н Мартин Кожинков, главен експертен сътрудник към ПК по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, НС; г-н Емил Савов, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ; г-жа Деница Николова, ръководител на УО на ОПРР; г-жа Малина Крумова, ръководител на УО на ОПОС; както и експерти от Управляващите органи на: ОПРР, ОПОС, ПРСР, ОПРЧР и ОПАК; както и представители на ИА „ОСЕС”.

Акцентите в програмата:

·         Дискусия с Управляващите органи на Оперативните програми и ПРСР за направените инвестиции до момента, текущото изпълнение на проектите, основните рискове, необходимостта от промени и подобряване процеса на усвояване на средствата от европейските фондове до края на настоящия програмен период;

·         Участието на общините при формулирането и при постигането на националните приоритети в следващия програмен период;

·         Контрол и одит на общинските проекти – нередности и проблеми при налагането и и финансови корекции. 

В отделна работна сесия се дискутираха очакванията на общините след отварянето на схемите по ЕИП и Норвежкия финансов механизъм, както и проблемите и основните рискове по изпълнението на общинските проекти в новия програмен период за ТГС.

Участие взеха представители на всички Управляващи органи на Оперативните програми и Програма за развитие на селските райони, както и на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС”, Комисията за защита на конкуренцията и на Агенцията по обществени поръчки.

Форумът беше уважен от Председателя на ПК по регионална политика и местно самоуправление в Народното събрание – г-н Любен Татарски, министъра по управление на средствата от ЕС – г-н Томислав Дончев, Ръководителя на УО на ОПРР – г-жа Деница Николова, заместник министъра на околната среда и водите – г-жа Ивелина Василева, заместник министъра на земеделието и храните и ръководител на УО на ПРСР – г-жа Светлана Боянова.

Акцентите в програмата бяха:

Основните дискутирани въпроси:

-  Преодоляване на потенциалните проблеми преди и след влизането в сила на променения ЗОП и в частност – ще има ли и в каква степен предварителен контрол, който се осъществява от Управляващите органи;

-  Уеднаквяване на практиките на контролните органи – дискусиите показаха пълно разминаване между вижданията на всеки от тях за прилагането на едни и същи норми от ЗОП;

-  Осигуряване на справедливост и яснота при налагане на финансови корекции – към настоящия момент „цената“ на тези дисциплиниращи мерки не кореспондира с размера на нарушението и не е еднаква за едни и същи нарушения;

-  Въвеждане на ясни правила за структуриране на екипите за управление на проектите и за възнагражденията им.

Срещата откри г-жа Дора Янкова, председател на УС на НСОРБ. В пленарната сесия взеха участие г-жа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ; г-н Томислав Дончев, министър по управление средствата от ЕС; г-жа Лиляна Павлова, зам.-министър на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР; г-жа Ивелина Василева, зам.-министър на МОСВ; г-жа Светлана Боянова, зам.-министър на МЗХ и г-н Красимир Попов, зам.-министър на МТСП.

В режим на дискусия се разгледаха:

- проблемите при текущото изпълнение на ОПРР и възможните решения;

- предизвикателствата пред ОПОС и възможностите за рационално оползотворяване на наличния ресурс;

- трудности и перспективи при инвестициите в селските райони чрез ПРСР;

- възможностите за общински инвестиции със средства от ЕСФ.

Отново бяха разгледани проблемите в прилагането на ЗОП при подготовката и изпълнението на проектите, както и въпросите за мониторинга и контрола на общинските проекти с европейски средства.

В отделни форуми бяха представени добри практики с примери за успешни проекти и трудности при изпълнението им от общини и бизнес партньори на срещата, както и общинската визия за следващия програмен период.

Събитието се организира по инициатива на НСОРБ-Актив и общински евроексперти с решение на УС на НСОРБ и има за цел да обедини и легитимира групата на експертите, работещи по общински европроекти, както и да се дискутират в работен режим с управляващите органи наболелите проблеми от практиката и да се очертаят промени в следващия програмен период.

Приветствие към участниците направиха г-жа Дора Янкова, председател на УС на НСОРБ и г-жа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ.

Функциите, професионалната компетентност, ролята и отговорностите на общинските експерти по проекти с европейско финансиране беше основна тема дискутирана на форума. Обсъдиха се и проблемите при идентифицирането, планирането, подготовката и изпълнението на проектите с предложения за промени.

Представители на управляващите органи на оперативните програми представиха приоритизирането на остатъчния ресурс по всяка от схемите, сроковете и допустимите проектни предложения. Дискутираха се проблемите при обществените поръчки и нередностите, и бяха направени предложения за промени в нормативната уредба.

От 2 до 4 декември 2024 г. се проведе 14-та Национална среща на експертите по програми и проекти от общините, с домакинството на община Хисаря.

Близо 220 директор дирекции, началник-отдели и общински експерти ангажирани с планирането, подготовката, управлението и изпълнението на общинските проекти, ресорни заместник-кметове, общински съветници и кметове взеха участие във форума, чието организиране и провеждане стана с финансовата подкрепа на Програма „Техническа помощ“ 2021-2027, съфинансирана от ЕС чрез ЕФРР и национално съфинансиране по договор на НСОРБ № BG16RFTA001-1.007-0001-C01 (проект „УСПЕХ - Умения, Синергия и Партньорства за Европейски Хоризонти“).

Срещата беше открита официално от г-жа Ива Вълчева, кмет на община Хисаря и от г-жа Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ, след което стартира пленарната сесия, в рамките на която беше направен кратък обзор на програмен период 2014-2020 г. и напредъкът в изпълнението на общинските проекти в програмен период 2021-2027. 

Първата презентация беше представена от експерти от дирекция ЦКЗ към АМС. Г-жа Сюзан Зия, държавен експерт в отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ подчерта, че въпреки трудното време и глобалните предизвикателства в периода 2014-2020, данните показват, че 100.66% от фондовете на кохезионната политика са договорени, разплатени са 98,4% от тях, а рискът за загубата на средства е сведен до минимум. Като трудности тя отбеляза нередностите при обществените поръчки, големият брой финансови корекции, както и липсата на капацитет. Г-жа Зия напомни, че Комитетът на Споразумението за партньорство е приел Пътна карта за административния капацитет за управление на европейския ресурс, като НСОРБ е ключов партньор за реализирането на мерки за повишаването на общинския капацитет. Даваме си сметка, че през последните години европейските фондове се конкурират помежду си – НПВУ, фондовете на кохезионната политика, земеделските фондове, донорските и националните програми, което е предизвикателство за общинските администрации, допълни тя и каза, че се полагат усилия за актуализиране правилата за настоящия програмен период и за осигуряване на съгласуваност между програмите и инструментите, доколкото е възможно. В допълнение тя отбеляза, че 2 години след реалния старт на изпълнение на програмите за периода 2021-2027, са подадени общо 8 820 проектни предложения, сключени са 1 705 договора, процентът на договаряне е почти 30%, а разплатени са 6,5%. В края на м. март 2025 г. предстои междинен преглед на Програмите от кохезионната политика. Целта му е оценка на това, което е изпълнено до момента, доколко са адекватни поставените цели, могат ли да бъдат преразгледани и дали е необходимо пренасочване на ресурс в и между програмите. Подобно „препрограмиране“ не се очаква за Програма „Развитие на регионите“, поради забавеното й изпълнение и оттук невъзможността да се направи оценка. За останалите програми до общините ще достига информация за препрограмирането чрез НСОРБ и РСР.

Пленарната сесия продължи с изказване на г-жа Детелина Караенева, директор дирекция „Национален фонд” в МФ, която отговаря за сертифицирането на разходи по оперативните програми и НПВУ. Тя подчерта, че НПВУ е глобален инструмент на пряко подчинение на ЕК. Бенефициенти са държавите членки, а не министерства, общини и други структури, което съществено променя отношенията и надолу в системата. НПВУ изисква изпълнение на конкретни мерки по реформи и осигурява инвестиции, които ги подкрепят. Законосъобразността при обществените поръчки е елементът, който ЕК следи абсолютно стриктно. Планът е краткосрочен инструмент с голям мащаб в почти всички сектори, което предполага проблеми с административния капацитет. В отговор на поставен въпрос относно предстоящите за обявяване към общините четири процедури по НПВУ - за ЕЕ на социалните услуги, амбулаториите за здравна грижа и подкрепата за културните им програми, бяха определени като попадащи в „критична зона“ за реализация до лятото на 2026 г.

В заключение на пленарната сесия присъстващите експерти се запознаха с финансовите инструменти, предоставящи кредитиране на общинските инвестиции, представени от Илияна Иванова, заместник-ръководителя на отдел „Дългови финансови инструменти“ към ФМФИБ, изпълнителния директор на Фонд ФЛАГ - Надя Данкинова, и старши мениджъра „Инвестиции“ в РФГР - Георги Стойчев.

В следващите работни сесии бяха дискутирани конкретни казуси и проблеми, свързани с изпълнението на програмите и инвестициите по НПВУ:

Програма „Образование“ 2021-2027 и инвестициите в образованието по НПВУ

С обзор на резултатите от предходния период по ОПНОИР започна изказването си Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“. Относно инвестициите по НПВУ, Попов информира за сключени 176 договора с общини за над 557 млн. лв. по две направления – модернизация на образователна инфраструктура (158 обекта на територията на страната) и изграждане на 18 младежки центъра. Плащанията към общините по сключените с тях договори се осъществяват с добри темпове. Вече има завършени сгради на училища, като прави впечатление високото качество на ремонтите.

По темата за интервенциите в периода 2021-2027 г. по Програма „Образование“ (ПО) г-н Попов подчерта, че бюджетът й е на обща стойност от близо 2 млрд. лв. Основен бенефициент е МОН, а общините са ключов партньор. От УО разчитат на активността на местните власти при инвестирането на ресурса по програмата, тъй като сградите и базите на училищата и детските градини, са в по-голямата си част общинска собственост. Той напомни, че по процедура „Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт“ общините могат да кандидатстват до 27 януари 2025 г. Общият бюджет е 31 123 577 лв. До момента са депозирани 77 проекта (по 1-я и 2-я срок за кандидатстване), които се оценяват. Намеренията са да се финансират всички класирани проекти, след взетото от МС решение за наддоговарянето на ПО до 115% от ресурса й.

По темата за прилагане на подхода ИТИ и резултатите след първата покана за набирането на КИТИ се заяви, че от 165 депозирани КИТИ, 81 са концепциите с мерки по ПО. 37 са концепциите, одобрени от Регионалните съвети за развитие (РСР), на обща стойност 28 млн. лв. или 16% от предвиденият бюджет по ПО от 178 097 871 лв. за ИТИ. УО на ПО е отправил четири основни препоръки за планираната втора процедура за подбор на КИТИ:

• Да се определи праг за финансиране на КИТИ от всяка от програмите;
• Общините да координират и подадат КИТИ, т.е. подготовката, подаването и изпълнението на концепциите. Счита се, че общините са тези, които следва да подадат КИТИ предвид осигуряването на интегриран характер на тяхната територия и координирането на разнородни дейности;
• Да се осигури техническа помощ за екипите за координация на КИТИ;
• КИТИ да са координирани не само в пространството, но и във времето – концепциите да могат да включват и вече финансирани индивидуални проекти по програмите.

В края на ноември е публикувана Индикативна годишна работна програма за 2025 г. на Програма „Образование“ 2021-2027. Три от процедурите ще дублират тези в подкрепа на ИТИ подхода, като ще са на конкурентен подбор. За ВОМР подхода са заделени 35 млн. лв. за около 100 МИГ-а, като ще се обяви конкурентна процедура с три крайни срока, по която ще могат да кандидатстват допустими бенефициенти от териториите на конкретните МИГ-ове. Планирана подкрепа е около 400 хил. лв. на МИГ, но същата може да се увеличи съгласно решението за наддоговарянето на Програмата за образование.

Програма „Храни и основно материално подпомагане“ 2021-2027

Вече втори програмен период работим с общините по Програмата „Храни и основно материално подпомагане 2021-2027“ (ПХОМП) и постигаме значителни резултати, заяви Анна Ангелова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операции“, дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ и УО на ПХОМП 2021-2027. Това е програмата с най-висок процент сертифицирани разходи от ЕК – над 33% от бюджета й. Над 612 000 души от уязвимите групи са подкрепени до момента с повече от 5 140 тона хранителни продукти. От 1 юли 2024 г., в резултат на усилията на УО и НСОРБ, програмата е обезпечена с допълнителен ресурс в размер на 12,3 млн. лв. Към настоящия момент всичките 232 общини и райони на общини, предоставящи топъл обяд ежедневно на над 60 000 нуждаещи се, получават по-голямо финансиране за услугата.

Услугата „Топъл обяд“ приключва на 30 септември 2025 г., като за обезпечаването й до края на програмния период са необходими допълнителни средства, каквито няма по Програмата. УО е в готовност да търси финансиране за продължаването на топлия обяд, чрез прехвърлянето на средства от други Програми за периода 2021-2027. Това е комуникирано с представителите на ЕК, която подкрепя продължаването на топлия обяд, тъй като услугата е жизнено необходима за голям брой хора. Г-жа Ангелова изрази надежда, че в средата на 2025 г. ще има отговор на този въпрос, за да се отвори към общините нова процедура за кандидатстване. Тя апелира към общините да депозират искания за плащания по проектите за топлия обяд, защото това ще позволи изготвянето на анализ и оценка на необходимия ресурс за продължаването на услугата след септември 2025 г.

По-комплицирано е изпълнението на процедурата „Детска кухня“. При първоначално заявили желание да я предоставят над 62 общини, едва 30 са се включили към проекта с конкретен бенефициент АСП. Анализите на УО показват, че този спад се дължи или на затруднена комуникация между общините и ДСП или на ниската стойност за ваучера за услугата. Експертите от общините заявиха, че част от проблема е малкият брой на децата, имащи право на подпомагане – по 5 до 10 деца, като с това не се оправдава административната тежест по менажирането на проектите.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 и мерки за социална инфраструктура по НПВУ

Инвестициите по ПРЧР и подкрепата по НПВУ за социална инфраструктура представиха Мария Железарова, началник-отдел „Верификация“ и Десислава Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“ към ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“ от дирекция „Социално включване“, МТСП, УО на ПРЧР.

Десислава Ушколова напомни трите приоритета по ПРЧР: „Насърчаване на заетостта и развитието на умения“, „Социално включване и равни възможности, „Младежка заетост“, и добави, че в рамките на ИТИ, след подадените концепции по първа фаза, по ПРЧР са одобрени 32 КИТИ с финансиране от 29 239 197 лв. На последното си заседание КН на ПРЧР е одобрил и обявяването на нови операции с бюджет над 320 млн. лв.

За социални проекти по НПВУ са заделени 753 млн. лв. за подкрепа на Домовете за стари хора. Одобрени са 77 общински проекта, като по 71 от тях са сключени договори. В процес на оценка са депозираните 64 общински проекта за създаването на новите 254 нови социални услуги и институции за резидентна грижа. Изменен е форматът на бюджета по процедурата за новите социални услуги, като не са добавени нови видове разходи, а само са разместени. За промяната в бюджета, съответно в Условията за кандидатстване са уведомени всички общини, като тя е свързана с етапа на изпълнение на договорите, тяхното отчитане и във връзка с нови функционалности в системата ИСУН, с цел оптимизиране на работния процес. Планира се оценката на проектите да приключи в рамките на м. януари 2025 г., като се предвижда изменение в Условията за кандидатстване за Домовете за стари хора, с което сроковете за реализацията на проектите, ще се удължат до 30.06. 2026 г.

По третата планирана за общините процедура по НПВУ- за енергийната ефективност на социалните услуги държавно делегирана дейност, липсва интерес. Поради това 200 млн. лв. от бюджета й са прехвърлени към Домовете за стари хора. Повече от 1 година се водят преговори с ЕК за инвестирането на остатъчния ресурс по процедурата от около 30 млн. лв. Последното предложение на МТСП е ресурсът да се използва за внедряването на ВЕИ за собствени нужди в услугите - фотоволтаици до 15 kW.

Сред планираните бъдещи процедури е операция „Иновативни здравно-социални услуги за хора в неравностойно положение“. Тя ще бъде с бюджет 100 млн. лв. и ще надгради дейностите на съществуващата „Грижа в дома“. По операцията, която е предварително съгласувана от НСОРБ с общините, се очаква да бъдат подкрепени над 10 000 души, като едновременно с това ще се подобрят условията им на живот. Сходно на Грижата в дома, и по тази процедура, за всяка община ще има определен брой на потребителите на услугата. От УО приканиха общините да стартират оценките на потребителите по бъдещата процедура, които ще са по нови методики – за извършване на функционална оценка на лицата за извършване на ежедневни дейности по скалата на Бартел и оценка на възможностите на лицата да извършват инструментални ежедневни дейности по скалата на Лоутън-Броди. За прилагането на новите методики, в средата на декември УО ще организира онлайн обучение, като методиките ще бъдат предварително предоставени на общините.

Програма „Околна среда“ 2021-2027

Актуална информация за общинските инвестиции по Програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) представителите на общините обсъдиха с Марта Цветкова, началник-отдел, Албена Мирчева, Жаклина Методиева и Магдалена Димитрова, държавни експерти в отдел „Планиране и програмиране“, Главна дирекция „ОПОС“, МОСВ, УО на ПОС.

Две са отворените процедури, насочени към общините по приоритет 2 „Отпадъци“на ПОС:

• „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци - втора“;
• „Мерки за изграждане, разширяване и/ или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – втора“.

По приоритет 3 „Биологично разнообразие“ е отворена за кандидатстване процедура „Изпълнение на мярка 70 от националната рамка за приоритетни действия за натура 2000“, която цели подобряване състоянието на защитени видове птици.

Процедура „Зелени мерки в градска среда“ по приоритет 5 „Въздух“ е отворена до 28 април 2025 г. Целта на процедурата, която е допълваща подхода ИТИ, е да се допринесе за подобряване качеството на атмосферния въздух (КАВ) чрез намаляване наднормените нива на фини прахови частици на територията на общини с нарушено качество на въздуха. Конкретни бенефициенти по процедурата са Асеновград, Враца, Горна Оряховица, Димитровград, Ловеч, Монтана, Несебър, Перник, Смолян, Хасково и Шумен.

Подкрепа от ПОС ще се осигури и за подхода ВОМР. За информационни мерки и кампании в сектора на отпадъците са планирани 7 млн. лв. за МИГ, а за подкрепа на биоразнообразието 9.4 млн. лв.

Към общините, конкретни бенефициенти по процедурите за рискове от наводнения и свлачища е изпратена кореспонденция, в която се обръща се внимание, че дейностите, насочени към рисковите обекти, следва да се комбинират със зелени мерки.

За 18-те общини, получили техническа помощ за инвестиции в зоологическите си градини беше напомнено, да ускорят реализацията на проектите си, за да се улесни по-прецизното определяне на дейностите обект на подкрепа по следващата процедура за конкретните инвестиции в зоологическите градини, планирана за 2025 г.

Напомнено беше, че неизпълнението на мерките за комуникация и публичност води до 3% финансова корекция. Общините, реализиращи проекти по приоритет „въздух“, имат и вменено задължение за отправянето на покани за участие в събитията им по публичност и до Представителството на ЕК в България.

Програма „Развитие на регионите“ и инвестиции по НПВУ

В работната дискусия участие взеха Ивайло Стоянов – началник-отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Кети Карачолова – началник-отдел „Преселекция и договаряне“, и Пламен Илиев – началник-отдел „Мониторинг“, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, УО на ПРР.

Насоките за кандидатстване по фаза 2 на Приоритет 1 ще бъдат обявени до края на годината. Срокът за кандидатстване ще е 3 месеца. В средата на ноември са публикувани Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ по Приоритет 2. Проведен е и информационен ден, предстои публикуването на въпроси и отговори и не се предвижда удължаване на срока за депозиране на проекти по процедурата. Екипът на УО на ПРР заяви готовност да проведе отделно информационно събитие, посветено на основно предизвикателство, което се отчита по процедурата - новите режими на държавна помощ.

В рамките на приоритета за справедлив преход е планирана процедура „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“. Тя касае общините от трите области Перник, Кюстендил и Стара Загора, както и десетте допълнителни общини - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Предстои процедурата да бъде публикувана за обществено обсъждане и обявена до края на годината.

Управляващите органи на всички програми, участващи в инструмента ИТИ, работят по подготовката на втора покана за набирането на КИТИ. По ПРР е наличен ресурс от 800 млн. лв. за втората процедура. Амбицията е през март 2025 г. да бъде обявено набирането на КИТИ, като в момента ПРР разработва проект на Единни указания за кандидатстване. Основните разлики спрямо първата покана, които ще се предложат, са:

• По-ограничен обхват на допустимите дейности по ПРР, като се предвижда насочване на ресурс към дейностите за социална, здравна и образователна инфраструктури, жилищно настаняване, както и мярката за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради.
• Въвеждане на тавани на бюджетите на ниво КИТИ, както и ограничение на броя на партньорите до 5.
• Водещ партньор само община от 40-те във фокуса на Приоритет 2.
• Проектът на Указанията ще се консултира с 6-те РСР-та, които ще следва да предложат специфични за всеки регион критерии за подбор на КИТИ.

В дискусията общинските експерти поставиха въпроси за включване на културна инфраструктура и опазване на културното наследство във втората покана за КИТИ. Коментира се и възможността за временно спиране на изпълнението на проектите по Фаза 2 на първата покана за набиране на КИТИ, участието на асоциираните партньори в проектите, необходимата техническа документация съпровождаща кандидатстването и др.

По проектите управлявани от МРРБ по НПВУ, се обърна внимание на задължението за депозирането на ежемесечни доклади. Това се осъществява до 5-то число на следващия месец. Във връзка с актуализирането на Системата за управлението и контрола на Плана от м. октомври, предстои и актуализация на някои срокове в Указанията на СНД.

Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА)

Актуална информация за изпълнение на ПМДРА и реализация на стратегиите на Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) представи Евгения Черкезова, главен експерт в отдел „Програмиране и договаряне“, дирекция „Морско дело и рибарство“, МЗХ. Общият финансов ресурс на ПМДРА за 2021-2027 г. е малко над 237 млн. лв. Отворените процедури по програмата са 11 броя, сключените договори са 37, на стойност 17 млн. лв., а изплатените средства са 740 хил. лв. Дейностите от ПМДРА, насочени към бенефициенти общини, са:

• Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов;
• Изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за Водено от общностите местно развитие
• Изпълнение на стратегии за Водено от общностите местно развитие,
• Текущи разходи и дейности за популяризиране на територията.

Отворена за кандидатстване от общините е процедура „Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов“, с бюджет 18 млн. лв. Тя е с два крайни срока - 02.02.2025 г. и 02.05.2025 г. По процедура „Изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за ВОМР” вече има сключени 32 договора, които са в процес на изпълнение. Основната цел е да се подпомогнат местните партньорства при разработването на стратегии за развитие и да се подготвят за бъдещото им изпълнение. Подходът ВОМР, при предоставяне на подкрепа от ЕФМДРА, се прилага на рибарски територии, с основен поминък в рибарството и производство на аквакултури в крайбрежните и вътрешните райони на страната и по поречието на р. Дунав. Максимален размер на БФП за стратегия за ВОМР от ПМДРА: МИРГ от две общини – до 2 933 700 лв., от които до 25% за текущи разходи и популяризиране; МИРГ от три и повече общини – до 3 911 600 лв., от които до 25 % за текущи разходи и популяризиране. Максималният размер на допустимите разходи за един проект към стратегия за ВОМР, който може да бъде предоставен от бенефициент - до 391 166 лв. На финален етап са подготвителните проекти на 35 МИРГ (включващи близо 100 общини), които следва да се възползват от посочените документи при финализирането на своите местни стратегии.

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

Предстоящи приеми за общински инфраструктурни проекти с финансиране от СПРЗСР и на стратегии по подхода ВОМР експертите от общините обсъдиха с Елена Иванова, директор дирекция „Развитие на селските райони“, УО на СПРЗСР 2023-2027 г. и Стефан Спасов, началник отдел „ВОМР“, дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ.

Публикуван за обсъждане е проект на Насоки за кандидатстване по интервенция „II.Г.6 - Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони”. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 977 923 782,53 лева. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по интервенцията е определен за всеки кандидат, съгласно Приложение № 3 „Списък с бюджети съгласно Методика за определяне на гарантирани бюджети за общините в обхвата на дефиницията за селски райони“ от Условията за кандидатстване.

Представителите на местните власти обсъдиха с представители на ДФЗ функционалностите на Системата за електронни услуги (СЕУ), която ще оперира с проектите по СПРЗСР 2023-2027 г., като заявиха, че работата със софтуера създава затруднение, утежнява административния процес и са необходими обучения за работа с него.

Над 700 млн. лв. е бюджетът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за периода 2023 – 2027 г., който е насочен към развитие на местните икономики. Инвестициите по подхода ВОМР ще бъдат насочени към развитие на местните икономики – за повишаване на заетостта и доходите, подобряване на социалните услуги и условията на живот. Прилагането на ВОМР ще доведе до повишаване на привлекателността за работа и живот на териториите на местните общности и намаляване на териториалните дисбаланси в страната.

Програмите за териториално сътрудничество 2021-2027

Експертите от общините обсъдиха напредъка по дейностите от Програмите за трансгранично сътрудничество с представителите на отдел „Програми ИНТЕРРЕГ“, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ – Станка Димитрова, Десислава Тенчева, Елена Попова и Симона Славчева.

По програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) България-Сърбия, в рамките на приоритет „Интегрирано териториално развитие“, са подадени 43 проектни концепции. Стратегическият борд е одобрил 12 за преминаване на фаза 2. 10 са депозираните пълни проектни предложения, като в началото на следващата година, предстои и сключването на договори с успешните кандидати. През второто тримесечие на 2025 г. предстои покана за услуги от общ икономически интерес с бюджет от 4 630 028 евро.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) ИПП България-Турция, по линия на приоритет „Интегрирано развитие на трансграничния регион“, са одобрени 27 концепции. По 19 от тях са получени пълни проектни предложения. През 2-рото тримесечие на 2025 г. предстои покана по програмата с бюджет от 3 858 823 евро за услуги от общ икономически интерес.

Общинското участие в Програма (ИНТЕРРЕГ ИПП VI-A) България-Северна Македония е застъпено в два приоритета - „По-зелен трансграничен регион“ с 5 сключени договора с общините Петрич, Дупница, Банско, Гоце Делчев и Кюстендил и „Интегрирано развитие на граничния регион“ – с одобрени 12 концепции и сключване на договори в началото на 2025 г.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) Румъния-България е отворена покана по Приоритет 2: По-зелен регион, Специфична цел 2.4. „Насърчаване на адаптацията към климатичните промени и предотвратяване на рисковете от бедствия, с акцент върху подходи, базирани на екосистеми“. Бюджетът на поканата, по която допустими кандидати са и общините от трансграничния регион, е 9 млн. евро, а срокът за кандидатстване е 17 февруари 2025 г.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-А) Гърция-България е публикувана първа покана за проектни предложения по Приоритет 1 – По-устойчива и по-зелена трансгранична територия и Приоритет 3 – По-приобщаваща трансгранична територия в началото на 2024 г. Кандидатстването е на две фази: с концепции за проекти и пълни проектни предложения. До края на 2024 г. предстои да бъдат обявени одобрените концепции, които ще продължат във втора фаза – кандидатстване с пълни проектни предложения.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Дунавски регион покрива цялата територия на страната. Първата покана е приключена с одобрени 41 проекта с участие на 60 български партньори, от които 52 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Срокът на втората покана до 29 март 2024 г., с бюджет 38,7 млн. eвро. Получените 162 проектни предложения с в процес на оценка. През втората половина на 2025 г. предстои отварянето на трета покана за проектни предложения.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Евро-Средиземноморски басейн (EURO MED) е нова за страната ни. Подкрепят се дейности, насочени към новите технологии, прехода към кръгова икономика, опазване на природата, насърчаване на устойчив туризъм. 22 български партньори участват в 25 одобрени проекти, от които 21 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Проектите по 4-та и 5-та покани по Програмата, са в оценка.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-С) УРБАКТ IV подкрепя съвместни мерки и проекти за повишаване на ефективността на политиката на сближаване. Програмата улеснява обмена на знания и добри практики между градовете и другите нива на управление. Към момента 7 български общини участват в одобрени проекти (Мрежи за сътрудничество), 6 договора са сключени за национално съфинансиране. Очакват се още две покани за мрежи за сътрудничество – през 2025 г. и 2026 г.

По първата покана за предложения по Програма (ИНТЕРРЕГ NEXT) Черноморски басейн са одобрени 30 проекта с участие на 24 български партньори на обща стойност над 6,6 млн. евро. Втората покана е в оценка, очаква се одобрение в началото на 2025 г.

По Програма ИНТЕРРЕГ VI-С Европа са подписани договори за национално съфинансиране с 31 български партньори с бюджет на обща стойност над 4,4 млн. евро. Трета покана е в оценка. Очаква се одобрение на проектите в края на 2024 г. и начало на изпълнение през 2025 г. По първите 2 покани за набиране на проекти, са сключени 15 договора с общини.